Page 193 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

ват, при тромавия и нехаен начин, по който робите си служат със сечивата,
не е възможно да им се поверяват с добър успех по-леки и по-малко груби

сечива; такива сечива, каквито ние с добра печалба за себе си постоянно по-

веряваме на нашите работници, не биха просъществували нито ден на една
нива във Вирджиния — макар че почвата там е по-лека и с по-малко камъни

отколкото у нас. Също така на моя въпрос защо навсякъде конете са замене-
ни с мулета ми посочиха като първа и с основание меродавна причина, че

конете не могат да понасят третирането, на което постоянно ги подлагат нег-
рите. Те винаги не след дълго осакатявали конете и ги пребивали от бой, до-

като мулетата понасят бой, издържат един-два пъти без храна, без да пре-

търпят телесни повреди. При това те не настиват и не се разболяват, когато
бъдат оставени на произвола или бъдат претоварени с извънмерна работа.

Не ми трябва да ходя по-далече от прозореца на стаята, в която пиша, за да
видя почти винаги едно отнасяне към добитъка, което на север сигурно би

накарало всеки фермер да уволни работника.”]
s18

[*18 Разликата между по-висшия и простия труд, квалифициран и неквали-

фициран труд, отчасти се основава само на илюзии или поне на различия,
които отдавна са престанали да бъдат реални и продължават да съществу-

ват само като традиционни условности; отчасти — на по-безпомощното по-
ложение на известни слоеве от работническата класа, което по-малко откол-

кото на други слоеве им позволява да наложат да им бъде заплатена стой-

ността на тяхната работна сила. Случайни обстоятелства играят при това та-
кава голяма роля, че едни и същи видове труд често менят своето място. Къ-

дето например физическата субстанция на работническата класа е отслаб-

нала и е относително изтощена, както е във всички страни с развито капита-
листическо производство, груби работи, които изискват голяма мускулна си-

ла, общо взето се превръщат в по-висши в противовес на много по-фини, ко-
ито слизат до степента на прост труд, както напр. трудът на един зидар в Ан-

глия заема много по-висока степен отколкото трудът на един специалист по
тъкане на дамаска. От друга страна трудът на един стригач на кадифе, при

все че изисква голямо физическо усилие и освен това е много нездравосло-

вен, фигурира като „прост” труд. Впрочем не трябва да си въобразяваме, че
така нареченият „skilled labour” заема количествено значително място в на-

ционалния труд. Леинг пресмята, че в Англия (и Уелс) съществуванието на
повече от 11 мил. души се базира на прост труд. След като се извадят един

милион аристократи и един и половина милиона паупери, скитници, престъп-

193