Page 194 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

ници, проститутки и т.н., от 18-те милиона население по времето, когато той е
писал своето съчинение, остават 4.650.000 души средна класа, включително

дребни рентиери, чиновници, писатели, художници, учители и т.н. За да по-

лучи тези 4 2/3 милиона, той причислява към работещата част на средната
класа, освен банкерите и т.н., и всички по-добре платени „фабрични работ-

ници”! Дори зидари у него не липсват между „висшите работници”. Така му
остават гореказаните 11 милиона (С. Леинг, National Distress etc.”: Лондон,

1844 г.) [стр. 51 и сл.]). „Голямата класа, която не може да даде за средствата
за живот нищо освен прост труд, съставлява голямата маса на народа.”

(Джеймс Мил в статията: „Colony”, „Supplement,to the Encyclopaedia

Britannica”, 1831 г.]
s19

[*19 „Когато се спомене труд в значението на мярка на стойността, по не-
обходимост се подразбира труд от един известен вид… Oтношението, в кое-

то другите видове труд се намират спрямо него, лесно може да бъде опреде-

лено.” („Outlines of Political Economy”, Лондон, 1832 г., стр. 22, 23)]
s20

[*20 „Трудът създава ново творение на мястото на едно унищожено.” („An
Essay on the Political Economy of Nations”, Лондон, 1821 г., стр. 13)]
s21

[*21 Тук не става въпрос за поправки на средствата на труда, машините,
постройките и т.н. Една машина, която се намира в поправка, функционира

не като средство на труда, а като материал на труда. С нея не работят, а тя

самата бива обработена, за да се закърпи нейната потребителна стойност.
Такива поправки ние, с оглед на нашата задача, винаги можем да смятаме за

включени в труда, който е необходим за произвеждане на средството на тру-
да. В текста се говори за изхабяването, което никакъв лекар не може да из-

лекува и което постепенно води към смърт, за „такъв вид изхабяване, което

не може да бъде поправяно отвреме-навреме и което напр. докарва ножа до
такова състояние, че ножарят да каже за него: не си струва да му се туря но-

во острие”. В текста видяхме, че напр. една машина влиза изцяло във всеки
отделен трудов процес, но само отчасти в едновременния оплодотворителен

процес. Въз основа на това трябва да се преценява следното смесване на
понятия: „Рикардо говори за количеството труд, което машиностроителят е

вложил в произвеждането на една машина за плетене на чорапи”, като съ-

държащо се напр. в стойността на един чифт чорапи. „Но целият труд, който
е произвел всеки отделен чифт чорапи… включва целия труд на машиност-

роителя, а не само част от него; защото една машина, наистина, прави много

194