Page 194 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)
P. 194

ници, проститутки и т.н., от 18-те милиона население по времето, когато той е
      писал своето съчинение, остават 4.650.000 души средна класа, включително

      дребни рентиери, чиновници, писатели, художници, учители и т.н. За да по-

      лучи тези 4 2/3 милиона, той причислява към работещата част на средната
      класа, освен банкерите и т.н., и всички по-добре платени „фабрични работ-

      ници”! Дори зидари у него не липсват между „висшите работници”. Така му
      остават гореказаните 11 милиона (С. Леинг, National Distress etc.”: Лондон,

      1844 г.) [стр. 51 и сл.]). „Голямата класа, която не може да даде за средствата
      за  живот  нищо  освен  прост  труд,  съставлява  голямата  маса  на  народа.”

      (Джеймс  Мил  в  статията:  „Colony”,  „Supplement,to  the  Encyclopaedia

      Britannica”, 1831 г.]
      s19

      [*19 „Когато се спомене труд в значението на мярка на стойността, по не-
      обходимост се подразбира труд от един известен вид… Oтношението, в кое-

      то другите видове труд се намират спрямо него, лесно може да бъде опреде-

      лено.” („Outlines of Political Economy”, Лондон, 1832 г., стр. 22, 23)]
      s20

      [*20 „Трудът създава ново творение на мястото на едно унищожено.” („An
      Essay on the Political Economy of Nations”, Лондон, 1821 г., стр. 13)]
      s21

      [*21 Тук не става въпрос за поправки на средствата на труда, машините,
      постройките и т.н. Една машина, която се намира в поправка, функционира

      не като средство на труда, а като материал на труда. С нея не работят, а тя

      самата бива обработена, за да се закърпи нейната потребителна стойност.
      Такива поправки ние, с оглед на нашата задача, винаги можем да смятаме за

      включени в труда, който е необходим за произвеждане на средството на тру-
      да. В текста се говори за изхабяването, което никакъв лекар не може да из-

      лекува и което постепенно води към смърт, за „такъв вид изхабяване, което

      не може да бъде поправяно отвреме-навреме и което напр. докарва ножа до
      такова състояние, че ножарят да каже за него: не си струва да му се туря но-

      во острие”. В текста видяхме, че напр. една машина влиза изцяло във всеки
      отделен трудов процес, но само отчасти в едновременния оплодотворителен

      процес. Въз основа на това трябва да се преценява следното смесване на
      понятия: „Рикардо говори за количеството труд, което машиностроителят е

      вложил в произвеждането на една машина за плетене на чорапи”, като съ-

      държащо се напр. в стойността на един чифт чорапи. „Но целият труд, който
      е произвел всеки отделен чифт чорапи… включва целия труд на машиност-

      роителя, а не само част от него; защото една машина, наистина, прави много

                                                           194
   189   190   191   192   193   194   195   196   197   198   199