Page 23 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)
P. 23

Всичко,  което  казахме  за  търговския  капитал,  още  повече  важи  за

      лихварския капитал. При търговския капитал двата полюса: хвърле-

      ните  на  пазара  пари  и  извлечените  от  пазара  умножени  пари,  са
      свързани помежду си поне с посредничество на покупката и продаж-

      бата, с движение на обръщението. При лихварския капитал формата

      П—С—П' е съкратена само до непосредствено свързаните полюси

      П—П', до пари, които се разменят за повече пари — една форма,

      която противоречи на природата на парите и е необяснима от гледна

      точка на стоковата размяна. Затова Аристотел казва:


            «Тъй като хрематистиката е двойна — едната спада към търговията, а

            другата към икономиката, последната е необходима и заслужава похва-
            ла,  а  първата  е  основана  на  обръщението  и  справедливо  порицавана

            (защото тя не почива на природата, а на взаимната измама) — затова

            лихварството с пълно право възбужда ненавист, тъй като самите пари
            служат тук за източник на доход и не се употребяват за това, за което са

            били изнамерени. Защото те са възникнали за стоковата размяна, а лих-
            вата прави от парите повече пари. Оттук нейното название лихва и рож-

            ба.a35q Защото рожбите приличат на родителите. А лихвата е пари от пари,

            така че от всички занятия това е най-противно на природата.»*35



      През време на нашето изследване ние ще видим, че както търговски-
      ят капитал, така и лихвоносният капитал са производни форми на ка-

      питала, и  същевременно ще видим  защо  исторически те  се  явяват

      преди модерната основна форма на капитала.
      a36q

      Стана ясно, че принадената стойност не може да произлезе от об-

      ръщението  и  че  следователно  при  нейното  образуване  зад  нейния

      гръб трябва да става нещо, което в нея самата е невидимо.*36 Но

      може ли принадената стойност да произлезе от някъде другаде, ос-

      вен от обръщението? Обръщението е сборът на всички взаимни от-

      ношения между стокопритежатели. Вън от него стокопритежателят се

      намира в отношение само към своята собствена стока. Колкото се от-

      нася до нейната стойност, отношението се ограничава с това, че тя
      съдържа известно количество от  неговия собствен труд, измервано


                                                           23
   18   19   20   21   22   23   24   25   26   27   28