Page 24 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

въз основа на определени обществени закони. Това количество

труд се изразява във величината на стойността на неговата стока и

тъй като величината на стойността се изразява в пари за смятане,
количеството труд се изразява в дадена цена, напр. 10 ф.ст. Но него-

вият труд не се изразява в стойността на стоката плюс една прибавка

над нейната собствена стойност, не в цена, равна на 10, която съ-

щевременно е и 11, не в стойност, която е по-голяма от самата себе

си. Стокопритежателят може със своя труд да създава стойности, но

не и самонарастващи стойности. Той може да покачи стойността на

стоката, като към наличната ѝ стойност чрез нов труд прибави нова
стойност, напр. като направи от обработената кожа обуща. Същият

материал има сега по-голяма стойност, понеже съдържа по-

голямо количество труд. Затова обущата имат по-голяма стойност

отколкото обработената кожа, но стойността на кожата е останала

същата, каквато е била. Тя не самонараства, през време на произ-

водството на обущата към нея не е прираснала принадена стойност.

Така че стокопроизводителят не може да надбавя стойност вън от
сферата на обръщението, той не може да превръща пари или стока в

капитал, без да влиза в съприкосновение с други стокопритежатели.

Така че капитал не може да възникне САМО от обръщението, но съ-

що тъй не може да не произлезе от обръщението. (Т.е. обръщението

е необходимо, но недостатъчно условие за възникване на капитал.

ред.) Той трябва да възниква същевременно както в обръщението,

така и извън него.

Получава се, следователно, двойствен резултат.a37q

Превръщането на парите в капитал трябва да бъде изведено въз ос-

нова на закони, които са присъщи на стоковата размяна, така че за

изходна точка да важи размяната на еквиваленти.*37 Нашият при-

тежател на пари, който е още какавида на същинския капиталист, ще

трябва да купува стоките по тяхната стойност, да ги продава по стой-

ността им и все пак в края на процеса да извлече повече стойност,

24