Page 27 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)
P. 27

сила, той трябва, разбира се, да притежава средства за производст-

      во, напр. сурови материали, работни инструменти и т.н. Той не може

      да прави обуща без кожа. Освен това той има нужда от средства за
      живот. Никой, дори музикантът на бъдещето, не може да се храни с

      продуктите на бъдещето, значи не може да се храни и с потребител-

      ни стойности, чието производство още не е завършено, и, както още в

      първия ден от своето появяване на земята, човек и сега трябва всеки

      ден да консумира преди да произвежда и докато произвежда. Щом

      като продуктите се произвеждат като стоки, те трябва да бъдат про-

      давани след като са произведени и могат да задоволяват потребнос-
      ти на производителя едва след продажбата. Към времето за произ-

      водството се прибавя и времето, необходимо за продажбата.



      Така че, за да превърне парите си в капитал, притежателят на пари

      трябва да намери на стоковия пазар свободния работник, свободен в

      двояк  смисъл:  че  като  свободна  личност  разполага  с  работната  си
      сила като със своя стока и че, от друга страна, той няма за продан

      никаква друга стока, че е напълно лишен и свободен от всички пред-

      мети, нужни за практическо прилагане на неговата работна сила.



      Притежателят на пари, който заварва трудовия пазар като един осо-

      бен отрасъл на стоковия пазар, не се интересува от въпроса защо то-

      зи  свободен  работник  му  противостои  в  сферата  на  обръщението.

      Засега този въпрос не ни интересува и нас. Ние се придържаме към
      този  факт  теоретически,  както  притежателят  на  пари  се  придържа

      към него практически. Но едно е ясно. Природата не създава на ед-

      ната страна притежатели на пари или стокопритежатели, а на другата

      — само притежатели на собствените им работни сили. Това отноше-

      ние не е биологическо, нито пък е такова обществено отношение, ко-

      ето би било общо за всички исторически периоди. Очевидно, то само-

      то е резултат на едно предшестващо историческо развитие, продукт
      на много икономически преврати, на залез на цяла редица по-стари

      формации на общественото производство.





                                                           27
   22   23   24   25   26   27   28   29   30   31   32