Page 27 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

сила, той трябва, разбира се, да притежава средства за производст-

во, напр. сурови материали, работни инструменти и т.н. Той не може

да прави обуща без кожа. Освен това той има нужда от средства за
живот. Никой, дори музикантът на бъдещето, не може да се храни с

продуктите на бъдещето, значи не може да се храни и с потребител-

ни стойности, чието производство още не е завършено, и, както още в

първия ден от своето появяване на земята, човек и сега трябва всеки

ден да консумира преди да произвежда и докато произвежда. Щом

като продуктите се произвеждат като стоки, те трябва да бъдат про-

давани след като са произведени и могат да задоволяват потребнос-
ти на производителя едва след продажбата. Към времето за произ-

водството се прибавя и времето, необходимо за продажбата.

Така че, за да превърне парите си в капитал, притежателят на пари

трябва да намери на стоковия пазар свободния работник, свободен в

двояк смисъл: че като свободна личност разполага с работната си
сила като със своя стока и че, от друга страна, той няма за продан

никаква друга стока, че е напълно лишен и свободен от всички пред-

мети, нужни за практическо прилагане на неговата работна сила.

Притежателят на пари, който заварва трудовия пазар като един осо-

бен отрасъл на стоковия пазар, не се интересува от въпроса защо то-

зи свободен работник му противостои в сферата на обръщението.

Засега този въпрос не ни интересува и нас. Ние се придържаме към
този факт теоретически, както притежателят на пари се придържа

към него практически. Но едно е ясно. Природата не създава на ед-

ната страна притежатели на пари или стокопритежатели, а на другата

— само притежатели на собствените им работни сили. Това отноше-

ние не е биологическо, нито пък е такова обществено отношение, ко-

ето би било общо за всички исторически периоди. Очевидно, то само-

то е резултат на едно предшестващо историческо развитие, продукт
на много икономически преврати, на залез на цяла редица по-стари

формации на общественото производство.

27