Page 22 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

да е промяна в тяхното разпределение, също както никакъв евреин

не може да увеличи масата на благородните метали в една страна,

като продава един фартинг от времето на кралица Ана за една гви-
нея. a30q Целокупната капиталистическа класа на една страна не може

сама себе си да изиграе.*30
a31q
И тъй, както и да го извърта човек, резултатът си остава същият. Ако

се разменят еквиваленти, не се образува никаква принадена стой-

ност, а ако се разменят нееквиваленти — също не се образува при-

надена стойност.*31 Обръщението или стоковата размяна не съз-

дава стойност.*32

Явно е сега защо в нашия анализ на основната форма на капитала,

на формата, в която той определя икономическата организация на

съвременното общество, ние оставяме засега изцяло неразгледани
неговите популярни и, така да се каже, пред-дилувиални образи —

търговския капитал и лихварския капитал.

В същинския търговски капитал формата П—С—П', да купиш с цел

да продадеш по-скъпо, се явява в най-чист вид. От друга страна ця-

лото негово движение протича вътре в сферата на обръщението.a33q Но

тъй като не е възможно със самото обръщение да се обясни превръ-

щането на пари в капитал, образуването на принадена стойност, то
търговският капитал изглежда невъзможен, когато се разменят екви-

валенти.*33 И поради това неговото съществуване може да бъде

изведено само от двустранното изиграване на купуващите и прода-

ващите стокопроизводители от страна на вмъкващия се помежду тях
паразит-търговец.a34q В този смисъл Франклин казва: „Войната е гра-

беж, а търговията — измамничество.”*34 За да се обясни нараст-

ването на търговския капитал не с просто измамване на стокопроиз-

водителите, необходим е дълъг ред от междинни звена, които още

напълно ни липсват тук, където стоковото обръщение и неговите

прости моменти образуват единствената ни предпоставка.

22