Page 18 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

ност, но чисто детински подставя на едно общество с развито стоково

производство такива условия, при които производителят сам произ-

вежда своите средства за съществуване, 22*$а в обръщение пуска само

това, което надминава неговите нужди, само излишъка.*22 Въпреки

това, съвременните икономисти често повтарят аргумента на Конди-

як, особено когато целят да представят развития образ на стоковата

размяна, търговията, като източник за произвеждане на принадена

стойност.

«Търговията — казват те напр. — прибавя към продуктите стойност, тъй

като същите продукти имат повече стойност в ръцете на потребителя от-
колкото в ръцете на производителя, и затова търговията трябва да се

разглежда буквалноa23qкато производствен акт.»*23

Но човек не плаща стоките два пъти — единия път тяхната потреби-

телна стойност, а другия път — тяхната стойност. И ако потребител-

ната стойност на стоката е по-полезна за купувача отколкото за про-
давача, то паричната ѝ форма е по-полезна за продавача отколкото

за купувача. Иначе би ли я продавал? Така че със същото право би

могло да се каже, че купувачът буквално извършва един „производст-

вен акт”, когато превръща напр. чорапите на търговеца в пари.

Когато се разменят стоки, или стоки и пари от еднаква разменна
стойност, т.е. когато се разменят еквиваленти, тогава очевидно никой

не извлича от обръщението повече стойност, отколкото е пуснал в

него. Тогава не се образува принадена стойност. В чистата си форма

процесът на стоковото обръщение определя размяна на еквиваленти,

обаче в действителност работите не се извършват в чист вид. Затова

да приемем размяна на нееквиваленти.

Във всеки случай на стоковия пазар само стокопритежател противос-
тои на друг стокопритежател — и властта, която тези лица имат един

върху друг, е само власт на техните стоки. Веществената разлика

между стоките е вещественият подтик на размяната и поставя сто-

18