Page 20 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

купувачите a26q ги купуват под стойността им.*26
a27q

Проблемът никак няма да се опрости, ако контрабандно вмъкнем

чужди отношения и кажем напр. с полковник Торенс:

«Действителното търсене се състои в способността и в склон-

ността (!) на консуматорите по пътя било на пряка, било на непря-

ка размяна да дават за стоки известна по-голяма възможност от
всички съставки на капитала, отколкото струва тяхното производс-

тво.»*27

В обръщението производители и консуматори си противостоят един

на друг само като продавачи и купувачи. Да се твърди, че принаде-

ната стойност за производителя произлиза от това, че консуматори-
те плащат стоките над тяхната стойност, това значи само да се за-

маскира простото изречение: стокопритежателят има като продавач

привилегията да продава по-скъпо. Продавачът сам е произвел сто-

ката или замества нейния производител. Но и купувачът също така

или сам е произвел стоката, изразена в неговите пари, или замества

нейния производител. Така че производител противостои на произ-

водител. Това, което ги различава, е, че единият купува, а другият
продава.a28q Обстоятелството, че стокопритежателят под името "произ-

водител" продава стоките над тяхната стойност, а под името консу-

матор ги плаща по-скъпо, не ни помага да направим нито крачка нап-

ред.*28

И тъй, последователните застъпници на илюзията, че принадената

стойност произлиза от едно номинално покачване на цената или от

привилегията на продавача да продава стоките твърде скъпо, имат

като предпоставка една класа, която само купува без да продава, а

следователно и консумира без да произвежда. От становището, което

достигнахме дотук, т.е. от становището на простото обръщение, съ-

ществуването на една такава класа е още необяснимо. Но да над-
никнем напред. Парите, с които тази класа постоянно купува, трябва

20