Page 53 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

рикува сам. Но ако всички негови събратя-капиталисти постъпят по

същия начин, къде ще намери той стока на пазара? A пари той не

може да яде. Той почва да чете проповеди. Трябвало да се вземе
предвид неговото въздържание. Той би могъл да изплюска своите 15

шилинга. Вместо това той ги е консумирал производствено и е напра-

вил от тях прежда. Но пък затова сега има прежда, а не угризения на

съвестта. Той, за бога, не бива да се връща към ролята на натрупва-

ча на съкровища, който ни показа към какво води аскетизмът. Пък ос-

вен това където няма нищо — там и кайзерът губи своите права. Как-

вато и да е заслугата на неговото въздържание, няма с какво то да се
възнагради специално, тъй като стойността на продукта, който излиза

от процеса, е равна само на сбора от хвърлените в него стокови

стойности. Нека той се успокои с това, че добродетелта се възнаг-

раждава с добродетел. Но вместо това той става натрапчив. Прежда-

та му е непотребна. Той я е произвел за продан. Нека тогава я про-

даде или, още по-просто, нека занапред произвежда само предмети

за своя собствена употреба — рецепта, която неговият домашен ле-
кар Мак-Кълък вече му е предписал като изпитано средство против

епидемията на свръхпроизводството. Но той дръзко се наежва. Може

ли работникът само с голи ръце да направи от нищо нещо, да произ-

веде стоки? Нима той, капиталистът, не му е дал материала, с който

и в който работникът може да въплъти своя труд? И тъй като общест-

вото в най-голямата си част се състои от такива голтаци — нима той,

капиталистът, със своите средства за производство, със своя памук и

своите вретена, не е оказал неизмерима услуга на обществото, и

особено на самия работник, когото той на всичко отгоре е снабдил и
със средства за живот? Нима няма право той да пресмята тази услу-

га?s15q Но пък нима и работникът не му е оказал от своя страна услуга,

като е превърнал памука и вретената в прежда? Освен това тук не

става въпрос за услуги.*15 Услугата е само полезно действие на

дадена потребителна стойност — било на стока, било на труд.*16

Но тук работата е в разменната стойност. Той е заплатил на работни-

53