Page 54 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

ка стойността от 3 шилинга. Работникът му е върнал един точен ек-

вивалент в прибавената към стойността на памука стойност 3 шилин-

га, стойност за стойност. Нашият приятел, който току-що се перчеше
със своя капитал, изведнъж заема непретенциозния вид на своя соб-

ствен работник. А нима той [капиталистът] сам не е работил? Нима

наблюдението и върховният надзор над предача не е труд? Нима то-

зи труд не образува също стойност? Собственият надзирател и соб-

ственият директор на капиталиста свиват рамене. Но през това вре-

ме той с весела усмивка пак е приел своята предишна физиономия. С

всичките си опявания той само ни бил баламосвал. Той пет пари не
дава за тях. Всички тези и подобни на тях празни извъртания и кухи

брътвежи той предоставя на специално плащаните за тази цел про-

фесори по политическа икономия. Сам той е практичен човек, който,

наистина, не винаги обмисля това, което казва вън от сделките, но

винаги знае какво върши в областта на сделките.

Да се вгледаме по-отблизо. Еднодневната стойност на работната си-

ла възлизаше на 3 шилинга, защото в самата нея е опредметен по-

ловин работен ден, т.е. защото средствата за живот, необходими

всекидневно за произвеждане на работната сила, струват половин

работен ден. Но миналият труд, който се съдържа в работната сила,

и живият труд, който тя може да извърши, нейните всекидневни сред-

ства за издръжка и нейното всекидневно изразходване, са две съв-

сем различни величини. Първата определя нейната разменна стой-

ност, а втората образува нейната потребителна стойност. Обстоятел-
ството, че за поддържане на живота на работника в продължение на

24 часа е нужен половин работен ден, никак не му пречи да работи

цял ден. Значи стойността на работната сила и нейното увеличаване

в трудовия процес са две различни величини. Именно тази стойност-

на разлика е имал предвид капиталистът, когато е купувал работната

сила. Нейното полезно свойство да произвежда прежда или обуща е

било само условие, без което не може, тъй като трудът трябва да
бъде изразходван в полезна форма, за да образува стойност. Реша-

54