Page 12 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

средствата за производство е равна на 12 шилинга, само 14 парче-

та стока заместват авансирания постоянен капитал. Дванадесетчасо-

вият работен ден се изразява в другите 9 парчета. Тъй като цената
на работната сила е = 5 шилинга, в продукта от 6 парчета се изразява

необходимото работно време, а в 3 парчета — принаденият труд.

Съотношението между необходимия труд и принадения труд, което

при средните обществени условия беше 5:1, сега е само 5:3. Същият

резултат се получава и по следния начин: Стойността на продукта от

дванадесетчасовия работен ден е 20 шилинга. От тях 12 шилинга се

падат на стойността на средствата за производство, която пак се по-
явява [в продукта]. Така че остават 8 шилинга като паричен израз на

стойността, в която се изразява работният ден. Този паричен израз е

по-висок от паричния израз на средния обществен труд от същия вид,

12 часа от който се изразяват само в 6 шилинга. Онзи труд, който има

изключителна производителна сила, действа като умножен труд или

създава в еднакви периоди време по-високи стойности отколкото

средният обществен труд от същия вид. Но нашият капиталист, както
и преди, плаща само 5 шилинга за еднодневната стойност на работ-

ната сила. Така че, за да възпроизведе тази стойност, работникът се-

га има нужда от само 7½ часа, вместо от предишните 10. Затова пък

неговият принаден труд пораства с 2½ часа, а произвежданата от не-

го принадена стойност — от 1 на 3 шилинга.

Затова капиталистът, който прилага подобрен начин на производство,

присвоява като принаден труд една по-голяма част от работния ден
отколкото другите капиталисти от същия клон. Той прави в частен

случай това, което капиталът в неговата цялост прави при производс-

твото на относителна принадена стойност. Но от друга страна онази

извънредна принадена стойност изчезва, щом новият начин на про-

изводство стане общоприет и с това изчезне разликата между инди-

видуалната стойност на по-евтино произвежданите стоки и тяхната

обществена стойност. Същият закон за определянето на стойността
чрез работното време, който капиталистът с новия метод почувства

12