Page 87 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)
P. 87

е по-голям периодът, в продължение на който една и съща машина

      служи в един и същ трудов процес, толкова по-голяма е тази разлика.

      Наистина,  ние  видяхме,  че  всяко  същинско  средство  на  труда  или
      производствен  инструмент  винаги  влиза  в  производствения  процес

      изцяло, а в процеса на самонарастване на капитала само на части,

      съобразно  средното  му  дневно  изхабяване.  Но  при  машините  тази

      разлика между ползване и изхабяване е много по-голяма отколкото

      при инструмента, тъй като машините, направени от по-траен матери-

      ал, живеят по-дълго и тъй като тяхната употреба, регулирана от стро-

      го-научни закони, дава възможност за по-голяма икономия в израз-
      ходване на техните съставни части и на техните консумативи, и най-

      сетне  —  тъй  като  тяхното  производствено  поле  е  несравнено  по-

      широко от това на инструментите. Ако извадим както от машините,

      така  и  от  инструмента  техните  средни  дневни  разноски  или  онази

      съставна част от стойността, която част те прехвърлят върху продук-

      та със своето дневно изхабяване и консумация на спомагателни ма-

      териали като масло, въглища и т.н. — те иначе действат даром, съв-
      сем  като  природни  сили,  които  съществуват  без  съдействие на  чо-

      вешки труд. Колкото по-голям е размерът на производствения ефект

      на машината от този на инструмента, толкова по-голям е и размерът

      на  нейната  безплатна  служба,  в  сравнение  с  тази  на  инструмента.

      Едва в едрата индустрия човек се научава  да заставя продукта на

      своя предишен, вече опредметен труд, да му работи даром в големи

      размери, като някаква природна сила.*109

      [*109  Рикардо  дотолкова  предпочита  да  насочи  вниманието  си  върху  този
      ефект на машините — впрочем и него той също така не изяснява, както и

      общата разлика между трудовия процес и процеса на самонарастване, — че
      понякога  забравя  за  онази  съставна  част  на  стойността,  която  машините

      прехвърлят върху продукта, и напълно смесва машините с природните сили.

      Така  напр.  „Адам  Смит  никъде  не  подценява  услугите,  които  ни  правят
      природните сили и машините, но много правилно различава природата на

      стойността, която те прибавят към стоките… тъй като те извършват
      своята  работа  безплатно  —  помощта,  която  те  ни  дават,  не  прибавя

      нищо към разменната стойност.” (Рикардо, Principles etc., стр. 336, 337).


                                                           87
   82   83   84   85   86   87   88   89   90   91   92