Page 91 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

не на една стока, не се намалява или производителната сила на тру-

да не се увеличава. Но разликата между труда, който тя струва, и

труда, който тя спестява, или степента на нейната производителност,
очевидно, не зависи от разликата между нейната собствена стойност

и стойността на заместения от нея инструмент. Тази разлика трае до-

тогава, докогато изразходваният за машините труд, а значи и онази

част от стойността, която те прехвърлят върху продукта, остава по-

малка от стойността, която работникът със своя инструмент би при-

бавил към предмета на труда. Затова производителността на маши-

ната се измерва със степента, в която тя замества човешка работна
сила.qd112 Според г. Бейнс на 450 мюлжинетни вретена, които се движат

от една парна конска сила, се падат 2½ работника,*112 а 2½ ра-

ботника с всяко автоматично мюлжинетно вретено при 10-часов ра-

ботен ден изпридат 12 унции прежда (среден номер), значи седмично

365 фунта. Значи при своето превръщане в прежда 366 фунта па-

мук (за по-голямо опростяване на примера ние не обръщаме внима-
ние на отпадъците) поглъщат само 150 работни часа или 15 десетча-

сови работни дни, докато с чекрък — щом като ръчният предач про-

извежда в 60 часа 13 унции преждаqd113 — същото количество памук би

погълнало 2700 десетчасови работни дни или 27 000 работни ча-

са.*113 Там където старият начин на ръчно щамповане на басми е

заместен от машинно щамповане, една единствена машина с помощ-

та на един мъж или момче щампова за един час толкова четирицвет-

на басма, колкото са щамповали преди 200 души.*114 qd114Докато Ели

Уйтни още не бил изобретил (в 1793 г.) машината Cottongin, отделя-

нето на един фунт памук от семената изисквало средно един работен
ден. С неговото изобретение една негърка вече могла да изчиства по

100 фунта памук на ден, а оттогава насам производителността на

машината „джин” е значително увеличена. Един фунт памучни влак-

на, чието производство по-рано струвало 50 цента, по-късно се про-

давал за 10 цента, и то с по-голяма печалба, т.е. като съдържал по-

голямо количество незаплатен труд. В Индия за очистване на влакна-

91