Page 88 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

Забележката на Рикардо, разбира се, е напълно справедлива, доколкото е
насочена против Ж. Б. Сей, който бръщолеви, че машините принасяли „услу-

гата” да създават стойност, която образувала част от „печалбата”.]

При разглеждане на кооперацията и манифактурата се оказа, че из-

вестни общи производствени условия, като здания и т.н., в сравнение

с разпокъсаните производствени условия на единичните работници,

се икономисват при съвместното им консумиране и значи по-малко

оскъпяват продукта. При машините не само че многобройните сечива

на една работна машина съвместно използват нейния корпус, но и
много работни машини използат съвместно една и съща двигателна

машина заедно с част от трансмисиите.

При дадена разлика между стойността на машините и онази част от

тяхната стойност, която [част] се прехвърля върху всекидневния про-

дукт, степента, в която тази част от стойността оскъпява продукта,

зависи преди всичко от размера на продукта, тъй да се каже от него-

вата повърхнина.qd109a В една лекция, отпечатана в 1858 год., г. Бейнс от
Блекбърн пресмята, че

«всяка реална*109a механическа конска сила кара 450 автоматич-

ни мюлжине-вретена с принадлежностите им, или 200 тростил-

ни вретена, или 15 тъкачни стана за тъкан, широка 40 инча, заедно с ме-
ханизмите за опъване на основата, за оглаждане и т.н.»

В първия случай еднодневните разноски за една парна конска сила и
изхабяване на машината, която тя туря в движение, се разпределят

върху еднодневния продукт от 450 вретена на мюлжине, във втория

случай — върху продукт от 200 тростилни вретена, в третия — върху

продукт от 15 механични тъкачни стана, тъй че върху една унция

прежда или върху един аршин тъкан се прехвърля твърде незначи-

телна част от стойността. Същото е и при гореприведения пример с

парния чук. Тъй като неговото еднодневно изхабяване, консумация на
въглища и т.н. се разпределят върху грамадни маси желязо, които

той всекидневно изковава, на всеки центнер желязо се пада само

88