Page 90 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

онази съставна част на стойността, която [част] се дължи на средст-

вото на труда, относително нараства, но намалява абсолютно. Това

значи, че нейната абсолютна величина спада, но нейната величина
по отношение на общата стойност на продукта, напр. на един фунт

прежда, се увеличава.*111

[*111 Тази прибавяна от машината съставна част на стойността намалява

абсолютно и относително там, където тя изтиква коне или изобщо работни
животни, които се използат само като двигателна сила, а не като машини за

обмяна на веществата. Впрочем Декарт със своята дефиниция на животните
като прости машини гледа с очите на манифактурния период — за разлика от

средните векове, когато на животното са гледали като на помощник на чове-

ка, както смята по-късно и г. фон Халер в своето съчинение: „Restauration der
Staatswissenschaften”. Че Декарт, както и Бекън, е схващал променения образ

на производството и практическото овладяване на природата от страна на
човека като резултат от променения метод на мисленето — това личи от не-

говите „Discours sur la Methode”, където между другото се казва: „Възможно е”
(чрез въведения от него във философията метод) „да се дойде до знания,

много полезни в живота, и вместо оная спекулативна философия, която пре-

подават в училищата, да се намери едно практическо приложение на тези
познания, чрез които — като познаваме също тъй добре, както познаваме

различните занаяти на нашите занаятчии, още и силите и действието на огъ-
ня, водата, въздуха, звездите и всички други тела, които ни обикалят — ние

бихме могли по същия начин да използваме нашите познания за полез-

ни цели, за които те са годни; по този начин ние бихме могли да станем гос-
подари и притежатели на природата” и така „да спомагаме за подобрение на

човешкия живот”. В предговора към „Discourses upon Trade” от сър Дъдли
Норт (1691) се казва, че методът на Декарт, приложен към политическата

икономия, почнал да я освобождава от старите басни и суеверни представи

за парите, за търговията и т.н. Но, общо взето, по-ранните английски иконо-
мисти се присъединяват към Бекън и Хобс, докато по-сетне Лок станал „фи-

лософът” като такъв на политическата икономия в Англия, Франция и Ита-
лия.]

Ясно е, че когато произвеждането на една машина струва толкова
труд, колкото спестява нейното прилагане — имаме просто премест-

ване на труд, т.е., общата сума на труда, необходим за произвежда-

90