Page 92 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)
P. 92

та  от  семената  се  употребява  един  полумашинен  инструмент,  т.н.

      „чурка”, с която един мъж и една жена очистват 28 фунта на ден. А с

      помощта на онази „чурка”, която д-р Форбс е изнамерил преди някол-
      ко години, един мъж и едно момче очистват 250 фунта на ден; а там,

      където като двигателна сила се използват напр. волове, пара или во-

      да, са нужни само няколко момчета и момичета, като подавачи на ма-

      териали за машините. Шестнадесет такива машини, движени от во-

      лове, извършват средната дневна работа на 750 души.*115

      [*115 Ср. „Paper read by д-р Уотсън, Reporter on Products to the Government of
      India, before the Society of Hrts”, 17 април 1860 г.]



      Както вече споменахме, парната машина при парния плуг извършва в
      един час, за 3 пенса или ¼ шилинг, толкова работа, колкото 66 души

      извършват за 15 шил. на час. Връщам се към този пример, за да отс-

      траня една погрешна представа. A именно, тези 15 шилинга в никой

      случай  не  са  израз на  труда,  прибавен  от  66-тимата  души  за  един

      час. Aко съотношението между принадения труд и необходимия труд

      е било 100%, то тези 66 работника са произвели на час една стойност

      от 30 шилинга, макар че само 33 часа се изразяват в един еквивалент

      за самите тях, т.е. в работната им заплата от 15 шилинга. И тъй, ако

      приемем, че една машина струва колкото годишната заплата на 150
      изместени  от  нея  работници,  напр.  3000  фунта  стерлинги  —  тези

      3000 ф.ст. съвсем не са паричният израз на труда, вложен от 150 ра-

      ботника и прибавен към предмета на труда, а са израз само на оная

      част от техния годишен труд, която за тях самите се изразява в ра-

      ботна заплата. Напротив,  паричната  стойност  на  машината от  3000

      ф.ст.  изразява  целия  труд,  изразходван  за  нейното  производство,

      безразлично  в  какво  съотношение  този  труд  представлява  работна
      заплата  за  работника  и  принадена  стойност  за  капиталиста.  Значи

      ако  машината  струва  толкова,  колкото  заместената  от  нея  работна

      сила,  материализираният  в  нея  труд  винаги  е  по-малък  от  живия

      труд, който тя замества.*116

      [*116  „Тези  неми  дейци  (машините)  винаги  са  продукт  на  много  по-малко
      труд, отколкото оня, който те заместват, дори когато имат еднаква парична


                                                           92
   87   88   89   90   91   92   93   94   95   96   97