Page 41 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 5 и 6)

та на работната сила, от само себе си следва, че стойността на труда

винаги трябва да бъде по-малка от неговия стойностен продукт, тъй

като капиталистът винаги кара работната сила да функционира по-
дълго, отколкото е необходимо за възпроизвеждане на собствената ѝ

стойност. В гореприведения пример стойността на функциониращата

в течение на 12 часа работна сила е 3 шилинга и за възпроизвежда-

не на тази стойност работната сила има нужда от 6 часа. Напротив,

нейният стойностен продукт е 6 шилинга, тъй като тя в действител-

ност функционира 12 часа, а нейният стойностен продукт зависи не

от нейната собствена стойност, а от продължителността на нейната
функция. Така се получава на пръв поглед глупавият резултат, че

труд, който създава стойност 6 шилинга, има стойност 3 шилинга.*27

[*27 Cp. „Zur Kritik der politischen Oekonomie”, стр. 40 [бълг. изд. стр. 561, къ-

дето предизвестявам, че при разглеждане на капитала предстои да бъде ре-
шен следният проблем: „По какъв начин производството, въз основа на оп-

ределяната само чрез работното време разменна стойност, довежда до ре-
зултат, че разменната стойност на труда е по-малка от разменната стойност

на неговия продукт?”]

По-нататък виждаме: стойността от 3 шилинга, в която е представена
заплатената част на работния ден, т.е. 6 часа, в труд, се явява като

стойност или цена на целия 12-часов работен ден, който съдържа и 6

неплатени часа. Така че формата на работната заплата заличава

всяка следа от разделението на работния ден на необходим труд и

принаден труд, на заплатен и незаплатен труд. Всеки труд изглежда

заплатен труд. При ангарията трудът на селянина за самия себе си и

неговият принудителен труд за земевладелеца се различават по-
между си съвсем осезателно по време и пространство. При робския

труд дори оная част на работния ден, през която робът замества са-

мо стойността на своите собствени средства за живот и значи наис-

тина работи за самия себе си, изглежда като труд за неговия госпо-

дар. Целият негов труд изглежда като незаплатен труд.*28 При наем-

ния труд, напротив, дори принаденият труд или незаплатеният труд

изглежда като заплатен. В първия случай отношението на собстве-

41