Page 53 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 5 и 6)

да се посочат две обстоятелства. Ако един човек извършва работата

на 1½ или на 2 души, нараства притокът на труд, макар че притокът

на работни сили на пазара остава постоянен. Предизвиканата по този
начин конкуренция между работниците дава възможност на капита-

листа да смъкне цената на труда,qf42 докато пък падащата цена на труда

му дава възможност още повече да напомпа работното време.*42

Но това разполагане с ненормално количество незаплатен труд, т.е. с
количество, което превишава средното обществено ниво, скоро става

средство за конкуренция между самите капиталисти. Част от стокова-

та цена се състои от цената на труда. Незаплатената част от цената

на труда може и да не се включва в стоковата цена. Тя може да бъде

подарена на купувача на стоката. Тази е първата крачка, която пре-

дизвиква конкуренцията. Втората крачка, към която тя заставя, е да

се изключи от продажбената цена на стоката поне част от ненормал-

ната принадена стойност, произведена чрез удължаване на работния

ден. По този начин отначало спорадично се образува, а постепенно
се и зафиксира една ненормално ниска продажбена цена на стоката,

която от този момент става постоянна основа на мизерната работна

заплата при извънмерно работно време, докато първоначално е била

продукт на тези обстоятелства. Ние само набелязваме това движе-

ние, тъй като тук не е мястото за анализ на конкуренцията. Но за ми-

нута нека поговори самият капиталист.

«В Бирмингам конкуренцията между господарите е толкова голяма, че

някои от нас са принудени като предприемачи да постъпват така, както
бихме се срамували да постъпваме при други обстоятелства; qf43 и въпреки

това не се печелят повече пари, а само публиката има полза от то-

ва.”*43

Да си спомним за двата вида лондонски хлебари, от които едните

продават хляба по пълната му цена, а другите — под нормалната му

цена. „Пълно-ценниците” доносничат за своите конкуренти пред пар-

ламентарната следствена комисия:

53