Page 53 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 5 и 6)
P. 53

да се посочат две обстоятелства. Ако един човек извършва работата

      на 1½ или на 2 души, нараства притокът на труд, макар че притокът

      на работни сили на пазара остава постоянен. Предизвиканата по този
      начин конкуренция между работниците дава възможност на капита-

      листа да смъкне цената на труда,qf42 докато пък падащата цена на труда

      му дава възможност още повече да напомпа работното време.*42


      Но това разполагане с ненормално количество незаплатен труд, т.е. с
      количество, което превишава средното обществено ниво, скоро става

      средство за конкуренция между самите капиталисти. Част от стокова-

      та цена се състои от цената на труда. Незаплатената част от цената

      на труда може и да не се включва в стоковата цена. Тя може да бъде

      подарена на купувача на стоката. Тази е първата крачка, която пре-

      дизвиква конкуренцията. Втората крачка, към която тя заставя, е да

      се изключи от продажбената цена на стоката поне част от ненормал-

      ната принадена стойност, произведена чрез удължаване на работния

      ден. По този начин отначало спорадично се образува, а постепенно
      се и зафиксира една ненормално ниска продажбена цена на стоката,

      която от този момент става постоянна основа на мизерната работна

      заплата при извънмерно работно време, докато първоначално е била

      продукт на тези обстоятелства. Ние само набелязваме това движе-

      ние, тъй като тук не е мястото за анализ на конкуренцията. Но за ми-

      нута нека поговори самият капиталист.


            «В  Бирмингам  конкуренцията  между  господарите  е  толкова  голяма,  че

            някои от нас са принудени като предприемачи да постъпват така, както
            бихме се срамували да постъпваме при други обстоятелства; qf43 и въпреки

            това  не  се  печелят  повече  пари,  а  само  публиката  има  полза  от  то-

            ва.”*43


      Да  си  спомним  за  двата  вида  лондонски  хлебари,  от  които  едните

      продават хляба по пълната му цена, а другите — под нормалната му

      цена. „Пълно-ценниците” доносничат за своите конкуренти пред пар-

      ламентарната следствена комисия:





                                                           53
   48   49   50   51   52   53   54   55   56   57   58