Page 52 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 5 и 6)

ната заплата се е покачила, докато във фабрики, където се работи по

14 до 15 часа дневно, тя е спаднала.*40
[*40 „Reports of Insp. of Fact. 30th April 1860”, стр. 31, 32]

От закона: „при дадена цена на труда надницата или седмичната

заплата зависи от количеството на вложения труд” преди всичко

следва, че колкото по-ниска е цената на труда, толкова по-голямо
трябва да бъде количеството труд или - толкова по-дълъг работният

ден, за да може работникът да си осигури поне оскъдна средна зап-

лата. В този случай ниската цена на труда действува като подбуда за

удължаване на работното време.*41

[*41 Напр. английските работници в ръчното производство на гвоздеи трябва,
поради ниската цена на труда, да работят по 15 часа дневно, за да изкарат

най-оскъдна седмична заплата. „Той трябва да се трепе много и много часове

през деня, за да изкара 11 пенса или 1 шилинг, при това от тях 2½ — 3 пенса
отиват за изхабяване на инструментите, за гориво и за железни отпадъци.”

(„Children's Empl. Comm. IIIrd Rep.”, стр. 136, №671) Жените за същото работ-
но време получават само 5 шилинга седмична заплата (пак там, стр. 137,

№674).]

И обратно, удължаването на работното време от своя страна предиз-

виква спадане на цената на труда, а с това и на надницата или на

седмичната заплата.

От определянето на цената на труда с отношението

следва, че простото удължаване на работния ден намалява цената

на труда, ако не настъпи никаква компенсация: Но същите обстоятел-

ства, които позволяват на капиталиста да удължава за продължите-

лен срок работния ден, отначало му позволяват, а в края на краищата

го принуждават да намалява и номинално цената на труда — дотога-

ва, докато спадне общата цена на умножения брой часове, а значи —

докато спадне надницата или седмичната заплата. Тук е достатъчно

52