Page 51 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 5 и 6)

пропорция отколкото нарастването на продължителността на нейното

функциониране. Затова в много клонове на индустрията, в които гос-

подства възнаграждението по време, без законни ограничения на ра-
ботното време — стихийно се е развил обичаят, работният ден само

до известен предел, напр. до изтичането на 10-ия час, да бъде смя-

тан за нормален (нормален работен ден, дневен труд, редовно ра-

ботно време). Зад този предел работното време образува извънред-

но време (overtime) и се заплаща по-добре (extra pay),qf35 макар и често

пъти в смешно малка пропорция, при което за единица мярка също се

взема часът.*35 Нормалният работен ден тук съществува като част

от действителния работен ден,qf36 а последният често пъти в продълже-

ние на цяла година трае по-дълго от първия.*36 Нарастването на

цената на труда заедно с удължаване на работния ден отвъд извес-
тен нормален предел се извършва в някои английски клонове на ин-

дустрията по такъв начин, че ниската цена на труда през време на

тъй нареченото нормално време налага на работникаqf37 — ако той

изобщо иска да изкара достатъчна работна заплата — да работи и

през по-добре платеното извънредно време.*37 Законодателното

ограничаване на работния ден слага край на това удоволствие.*38

[*38 Виж „Reports of Insp. of Fact. 30th April 1863”, пак там. Заетите в строи-

телния бранш лондонски работници с напълно правилна критика на
пoложението на нещата заявиха през време на голямата стачка и локаут от

1810 г., че са съгласни на почасово заплащане само при две условия: 1) за-
едно с цената на работния час да бъде установен нормален работен ден от 9

или 10 часа и цената на един час от 10-часовия работен ден да бъде по-

голяма от цената на един час от 9-часовия; 2) всеки час свръх нормалния ра-
ботен ден да се заплаща като извънредно време — сравнително по-високо.]
qf39
Общоизвестен факт е, че колкото е по-дълъг работният ден в някой

клон на индустрията, толкова по-ниска е работната заплата.*39

Фабричният инспектор А. Редгрейв илюстрира това с една сравни-

телна таблица за 20-годишния период от 1839—1859 г., според която
във фабрики, подчинени на закона за 10-часовия работен ден, работ-

51