Page 42 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 42

Със спекулацията и с кредитното дело той разтваря хиляди източни-

      ци за внезапно забогатяване. На известно стъпало от развитието ед-

      на конвенционална степен на разточителство, което същевременно е
      и излагане на богатството на показ и затова е средство за поддържа-

      не на доверието — става дори необходимост за сделките на „нещас-

      тния” капиталист. Луксът влиза в представителните му разходи. Той

      не забогатява както събирачът на съкровища — според свои личен

      труд  или  лична  спестовност,  а  в  оня  размер,  в  който  той  изсмуква

      чужда работна сила и налага на работника да се откаже от всички

      наслади в живота. Разточителството на капиталиста няма „добросъ-
      вестния“ характер на разточителството на разгулния феодал, а зад

      него  винаги  се  крие  по-скоро  най-мръсно  скъперничество  и  най-

      страхлива пресметливост — неговото разточителство расте заедно с

      неговото натрупване, без да се накърняват взаимно. По този начин в

      благородната гръд на капиталиста се развива фаустовски конфликт

      между нагона към натрупване и нагона към консумация.


            «Индустрията на Манчестър — се казва в едно съчинение, обнародвано

            в 1795 г. от д-р Ейкън — може да бъде подразделена на четири периода.
            През първия фабрикантите били принудени да работят тежко за изкар-

            ване на прехраната си.»



      Те забогатявали главно чрез обир на родители, изпращали му децата
      си като чираци, за което плащали прескъпо, докато чираците умирали

      от глад. От друга страна средните печапби били ниски и натрупване-

      то изисквало голяма спестовност. Те живеели като събирачи на сък-

      ровища и не консумирали дори и лихвите на капитала си.



            «През втория период те започнали да придобиват малки богатства, но
            все още работели така усилено, както и преди”, защото непосредствена-

            та експлоатация на труда коства труд, както знае всеки надзирател на
            роби — „и живеели както и преди, в същия прост стил… През третия пе-

            риод започнал луксът и работата се разширила чрез изпращане на кон-
            ници за събиране на поръчки по всички пазарни градове на кралството.

            Вероятно преди 1690 г. почти или съвсем не са съществували капитали



                                                           42
   37   38   39   40   41   42   43   44   45   46   47