Page 41 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

де вечен роб. Той иска да носи мантия, златна верижка, пръстени, да си мие
мутрата, да го тачат и славят като почтен, набожен човек… Лихварството е

голямо, грамадно чудовище, върколак, който изтребва всичко, по-зло от Ка-

кус, Герион или Антус. И въпреки това той се труфи и иска да мине за набо-
жен, та никой да не види къде отиват воловете, които той заднешком замъква

в своята бърлога. Но Херкулес ще чуе рева на воловете и на затворените и
ще потърси Какус и сред скалите и теснините, и пак ще отърве воловете от

злодея. Защото Какус се нарича онзи злодеец, който е набожен лихвар, кра-
де, граби и изпояжда всичко. И все отрича да го е вършил, и че нямало кой

да открие как е теглил воловете заднешком в своята бърлога, та да оставят

следи и дири като пуснати навън. Така и лихварят иска да излъже света, че
бил полезен и давал на света волове, когато той само ги заграбва и изпояж-

да. И както разкъсват на колело и обезглавяват разбойници, убийци и зло-
деи — така би трябвало да разкъсват на колело, да прерязват вени… да про-

гонват, проклинат и обезглавят всички лихвари.” (Мартин Лутър, An die
Pfarrherrn etc.)]

Но първородният грях действа навред. С развитие на капиталисти-

ческия начин на производство, на натрупването и на богатството ка-

питалистът престава да бъде само въплъщение на капитала. Той

чувства „човешка слабост” към своя собствен Адам и става толкова
образован, че осмива мечтанията по аскетизма като предразсъдък на

старомодния събирач на съкровища. Докато класическият капиталист

заклеймява индивидуалната консумация като грях против своята

свещена функция и заклеймява „въздържанието” от натрупване —

модернизираният капиталист схваща натрупването като „отричане” от

своя нагон към консумация. „Ах, две души изпълват тази гръд и вина-

ги копнеят за раздяла!”*)
[* Гьоте, „Фауст”, I част — Ред.]

В историческите наченки на капиталистическия начин на производст-

во — a всеки капиталистически парвеню индивидуално минава през
този исторически стадий — господстват като абсолютни страсти на-

гонът към забогатяване и скъперничеството. Но напредъкът на капи-

талистическото производство създава не само цял свят от наслади.

41