Page 39 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 39

тал, или я натрупва.

      [*33 Читателят ще забележи, че думата „доход“ има двоен смисъл: първо, за
      означаване на принадената стойност като периодичен плод на капитала, вто-

      ро, за означаване оная част на този плод, която периодично се консумира от
      капиталиста или се прибавя към неговия фонд „консумация“. Aз запазвам то-

      зи двоен смисъл, защото той хармонира с начина на изразяване на английс-

      ките и на френските икономисти.]


      Предвид масата принадена стойност, колкото по-голяма е една от те-

      зи части, толкова по-малка е другата. При равни други условия, съот-

      ношението  на  тези  части  определя  величината  на  натрупване.  Но
      разделянето  на  тия  части  от  принадената  стойност  прави  нейният

      собственик, капиталистът. Това е негов волеви акт. Тази част от леп-

      тата, наложена от него, която той натрупва, казва, че е спестил, по-

      неже не може да я изяде, защото изпълнява функцията „капиталист“,

      обогатяваки себе си.



      Освен  като  олицетворен  капитал,  капиталистът  няма  историческа

      стойност и няма право на това историческо битие, което, по израза на
      остроумния Лихновски „отживяло времето си“. Необходимостта от не-

      говото собствено преходно съществуване е основана на преходната

      необходимост  от  капиталистическия  режим  на  производство.  Негов

      движещ мотив не са потребителната стойност и консумацията, а раз-

      менната стойност и умножаването ѝ. Като фанатик на самонарства-

      щата стойността, той безогледно принуждава човечеството да произ-

      вежда  заради  самото  производство,  т.е.  да  развива  обществе-
      ни производителни сили и производствени условия, които единствени

      могат  да  образуват  реалната  база  на  една  по-висша  обществена

      формация, в която пълното и свободно  развитие на всеки индивид

      формира  управляващия  принцип.  Капиталистът  респектира  единст-

      вено като олицетворен капитал. Като такъв той споделя със скъпер-

      ника нагона за трупане на съкровища. Докато у скъперника това е ин-

      дивидуална мания, у капиталиста е ефект на обществен механизъм,
      в който той е само едно от колелцата. Нещо повече, развитието на




                                                           39
   34   35   36   37   38   39   40   41   42   43   44