Page 40 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

капиталистическото производство създава постоянна необходимост

от увеличаване на капитала за промишлени цели, а конкуренцията

принуждава всеки отделен капиталист да усеща присъщите закони на
капиталистическото производство като външни принудителни зако-

ни. Това го заставя постоянно да разширява своя капитал, за да го

запази, но той не може да го разшири без прогресивно натрупване.

Всички негови действия и бездействия са само функция на капитала,

надарен в негово лице с воля и съзнание, той сам схваща своята
собствена консумация като грабеж, посредством натрупването. Както

в двойното счетоводство частните разноски на капиталиста са пласи-

рани на страната на длъжника. Натрупването е завладяване на света

на общественото богатство, което заедно с увеличаване масата на

експлоатираните от него човешки същества разширява и прякото, и

косвено господство на капиталиста.*34

[*34 В лицето на лихваря — тази старомодна, макар и винаги подновявана
форма на капиталист — Лyтep много нагледно обрисува властолюбието като

елемент на нагона към забогатяване. „Езичниците са могли по разум да от-
съдят, че лихварят е четворно крадец и убиец, a ние, християните, така ги

почитаме, че току речи ги обожаваме заради парите им… Който изсмуква,

заграбва и краде храната на другия, извършва също тъй голямо убийство
(доколкото зависи от него), както ако беше уморил някого с глад или го беше

погубил издъно, a тъкмо това прави лихварят, но все още преспокойно си се-
ди на креслото, макар че по справедливост трябва да увисне на бесилката и

да го ръфат толкова гарвани, колкото гулдена е откраднал, стига само да

имаше тъй много, много гарвани да го разкъсват и да си го разчленят, a в
днешно време бесят дребни крадци… Те лежат по затворите, а големите

крадци се перчат в злато и коприна… И тъй, няма по земята по-голям враг на
човечеството (след дявола) от скъперника-лихвар, защото той иска да бъде

бог над всички хора. И турците, военните, тираните са зли хора и душмани, и
все пак и те оставят хората да живеят и сами признават, че са зли и душма-

ни; и те дори понякога могат, пък и са принудени да се смилят над някои. А

лихварят-скъперник (сега банкерите – бг.ред.), доколкото зависи от него, се
сили да порази целия свят с глад, жажда, нужда и скръб, та всичко да стане

негово и всеки всичко да получава от неговите ръце като от бога и да му бъ-

40