Page 38 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 38

ква погледа и поставя много забъркани задачи. В трети отдел на вто-

      ра книга аз ще дам анализ на действителната взаимовръзка. — Вели-

      ка заслуга на физиократите е, че те в своята „Икономическа табли-
      ца” на Кене за пръв път правят опит да дадат картина на годишното

      производство в такава форма, в каквато то изхожда от обръщение-

      то.*32

      [*32 При описанието на възпроизводствения процес, а оттук и на натрупване-

      то, А. Смит в редица отношения не само не е направил никакъв напредък, но
      и безспорно е направил крачки назад в сравнение със своите предшествени-

      ци,  особено  с  физиократите.  Със  споменатата  в  текста  негова  илюзия  е
      свързана наистина баснословната догма, която той оставя в наследство на

      политическата икономия — че цената на стоките е съставена от работна зап-
      лата, печалба (лихва) и поземлена рента, значи само от работна заплата и

      принадена стойност. Изхождайки от тая основа, Щорх поне наивно признава:

      „Невъзможно  е  да  се  разложи  необходимата  цена  на  нейните  най-прости
      елементи.” (Storch, Cours d'Economie etc., изд. Петерсбург, 1815 г., том II, стр.

      140, забележката.) Хубава икономическа наука, която обявява за невъзможно
      да се разложи цената на стоките на нейните най-прости елементи. Подроб-

      ности по това читателят ще намери в трети отдел на втора книга и в
      седми отдел на трета книга.]



      Впрочем от само себе си се разбира, че политическата икономия не е

      пропуснала да използва в интерес на капиталистическата класа тези-

      са на Адам Смит: че цялата част на нето-продукта, която е превърна-

      та в капитал, била консумирана от работническата класа.
                                                            jxq5
                                                       (горе)

           3. Разделяне на принадената стойност на капитал и доходи.

                                       Теория на въздържанието



      В предходната глава разгледахме принадената стойност (или прина-

      дения продукт), само като фонд за индивидуално потребление на ка-
      питалиста или — само като фонд „натрупване“. Но тя не е нито едно-

      то, нито другото, а едновременно и двете. Капиталистът консумира

      като доход една част от принадената стойност,*33 друга — като капи-




                                                           38
   33   34   35   36   37   38   39   40   41   42   43