Page 37 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

питал вътре в производствения процес. В тоя процес нея самата я

консумира капиталистът. A тя със своята функция (труд) консумира

средства за производство. Същевременно парите, платени за купу-
ване на работна сила, се превръщат в средства за живот, консумира-

ни не от „производствен труд”, а от „производствен работник”. А.

Смит чрез един погрешен в основата си анализ достига до безсмис-

ления резултат, че макар че всеки индивидуален капитал се дели на

постоянна и променлива съставна част, общественият капитал се

свеждал само в променлив капитал или се изразходвал само за пла-

щане на работна заплата. Нека напр. един фабрикант на платове
превърне 2000 ф.ст. в капитал. Част от парите той изразходва за ку-

пуване на тъкачи, другата — за вълнена прежда, машини и пр. Но хо-

рата, от които той е купил прежда и машини, също така заплащат с

част от получените пари труд и т.н., докато всичките 2000 ф.ст. бъдат

изразходвани за заплащане на работна заплата или докато целият

продукт, представляван от тия 2000 ф.ст., бъде консумиран от произ-

веждащи работници. Виждаме: цялата тежест на тоя аргумент се зак-
лючава в думите „и т.н.”, които ни разиграват от Понтий при Пилат. И,

наистина, Aдам Смит прекъсва изследването тъкмо там, където за-

почват трудностите.*31

[*31 Въпреки своята „логика”, г. Дж. Ст. Мил никъде не открива пукнати-

ни дори на този така погрешен анализ на cвоите предшественици, който дори
в рамките на буржоазния хоризонт крещи за поправка от становището на

специалист. С школски догматизъм той навред регистрира забърканите мис-

ли на своите учители. Така и тук: „Самият капитал в края на краищата напъл-
но се свежда в работни заплати, а ако бъде заместен чрез продажба на про-

дукти, той все пак става работни заплати.”

Годишният процес на възпроизводство е лесно разбираем, стига да

имаме предвид само общата сума на годишното производство. Но

всичките му съставни части трябва да бъдат пуснати на пазара като

стока и тук започва мъчнотията. Движенията на отделните капитали и
на личните доходи се кръстосват, размесват и се изгубват в общото

разместване (обръщението на общественото богатство), което обър-

37