Page 64 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

рива само със смяна на отделни капиталисти, на които тя се прода-

вана, е есенцита на възпроизводството на самия капитал. Следова-

телно натрупването на капитала е умножаване на пролетариата.*70
[*70 Карл Маркс, Lohnarbeit und Kapital — „При еднакво потискане на масите

една страна е толкова по-богата, колкото по-голям пролетариат има.” (Collins,

L'Economie Politique, Source des Revolutions et des Utopies pretendues
Socialistes, Париж, 1857 г., т. III, стр. 331) Под „пролетарий” икономически се

разбира само наемният работник, който произвежда и увеличава „капитал“ и
когото изхвърлят на улицата, щом стане излишен за потребностите от само-

нарастване на „господин Капитала“, както Пекьор нарича тая особа. „Болна-
вият пролетарий на първобитните гори” е само благодушен рошеровски фан-

том. Обитателят на първобитната гора е собственик на тази гора и я третира

също тъй безцеремонно като своя собственост, както и орангутанът. Така че
той не е пролетарий. Той щеше да бъде такъв само, в случай че гората експ-

лоатираше него, а не той нея. Що се отнася до здравословното му състояние,
той издържа сравнение не само със здравето на модерния пролетарий, но

дори със здравето на сифилистичните и скрофулозни „почтени хора”. Но под
първобитна гора господин Вилхелм Рошер навярно разбира своята родна

Люнебургска шир [Luneburger Heide — равнина в Северна Германия].]

Класическата политическа икономия тъй добре е разбирала това по-
ложение, че Адам Смит, Рикардо и т.н., както вече споменахме, дори

погрешно идентифицират натрупването с консумация на цялата ка-

питализирана част на принадения продукт от страна на производст-

вените работници или с нейното превръщане в допълнителни наемни

работници. Още в 1668 г. Джон Белърс казва:

«Ако някой има 100 000 акра земя и също толкова фунта стерлинги и

също толкова добитък, какво щеше да бъде този богат човек без работ-

ници, ако не сам работник?qg71 И както работници правят хората богати, така
колкото повече работници има, толкова повече са богатите… Трудът на

бедните е мината на богатия.»*71

Също тъй Бернар дьо Мандевил казва в началото на ХVIII век:

«Там където собствеността е достатъчно закриляна, човек по-лесно би

могъл да живее без пари отколкото без бедни, защото кой щеше да ра-

64