Page 65 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

боти?… Както трябва да се пазят работниците от изгладняване, така те
не бива да получават нищо, което заслужава да бъде спестено. Ако тук-

там някой от долната класа чрез необикновено трудолюбие и куркащи

черва се издигне над положението, в което е израсъл, никой не трябва
да му пречи: защото, безспорно, най мъдрият план за всяко частно лице,

за всяко отделно семейство е — да живее скромно; но интересът на
всички богати нации изисква по-голяма част от бедните никога да не сто-

ят без работа и въпреки това винаги да изразходват всичко, което полу-
чават… Нищо друго не подкарва като с остен хората към слугуване, как-

то техните нужди, които е благоразумно да смекчаваме, но е безразсъд-

но да ги лекуваме. Единственото нещо, което може да направи работе-
щият човек прилежен, е умерената заплата. Твърде малката го прави,

според темперамента, малодушен или отчаян, твърде високата — наха-
лен и мързелив… От всичко гореизложено следва, че в една свободна

нация, в която робите са забранени, най-сигурното богатство се състои
от множество трудолюбиви бедни. Освен че те са неизчерпаем източник

на хора за флот и армия, но без тях нямаше да има наслаждения и про-

дуктът на нито една страна нямаше да може да нарастне. За да се нап-
рави обществото (което естествено има неработници) щастливо, а наро-

дът — доволен дори при оскъдица, необходимо е голямото мнозинство
да остава както невежо, така и бедно.qg72 Знанията разширяват и умножават

нашите желания, а колкото по-малко човек желае, толкова по-лесно мо-

гат да бъдат задоволени неговите потребности.»*72

Това, което Мандевил, честен човек и бистър ум, още не разбира, е,
че механизмът на самия процес на натрупване умножава заедно с

капитала още и масата на „работещите бедни“, т.е. на наемните ра-

ботници, които превръщат своята работна сила в нарастваща сила за

нарастване стойността на капитала и с това неизбежно увековечават

своето отношение на зависимост от своя собствен продукт, олицет-

ворен в капиталиста. С оглед на тази зависимост сър Ф. М. Идън от-

белязва в своето съчинение „Положението на бедните или история
на трудещата се класа в Англия”:

«Нашата географска зона изисква труд за задоволяване потребностите и

затова поне част от обществото трябва да работи неуморно… Някои, ко-

65