Page 66 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 66

ито не работят, имат въпреки това продуктите на трудолюбието.qg73 Но тези
            собственици  дължат  това  само  на  цивилизацията  и  реда,  те  са  чисти

            рожби на буржоазните институции.*73 Защото по силата на тези инсти-

            туции човек може да си присвоява плодовете на труда и по друг начин

            освен чрез труд. Хората с независимо състояние го дължат почти изцяло
            на чужд труд, а не на своите собствени способности, които съвсем не са

            по-добри от тези на другите; не притежаването на земя и пари отличава
            богатите от бедните, а „командването на труда“… He някакво презряно

            или сервилно положение допада на бедния, а отношението на удобна и

            либерална зависимост, а за хората със собственост — достатъчно влия-
            ние и авторитет върху онези, които работят за тях… Такова отношение

            на зависимост, както е известно на всеки познавач на човешката приро-
            да, е необходимо за удобство на самите работници.»*74

            [*74 Еден, The State of the Poor etc., т. I, кн. I, гл. I, стр. 1, 2 и предговора
            — стр. XX]



      Нека  споменем  между  другото,  че  сър  Ф.  М.  Идън  е  единственият

      ученик на Адам Смит, който през осемнадесети век е създал нещо

      значително.*75
      [*75  Акo  читателят  ни  напомни  за  Малтус,  чиeто  „Essay  on  Population”  е

      излязлo в 1798 г., аз пък припомням, че това съчинение в първоначалния си

      вид е само ученически-повърхностен и попски-издекламиран плагиат на Де-
      фо, сър Джеймс Стюърт, Таунсенд, Франклин, Уолас и др. и не съдържа нито

      едно единствено самостойно-премислено положение.
           Сензацията, възбудена от този памфлет, се дължи само на партийни ин-

      тереси. Френската революция, намери в британското кралство страстни за-

      щитници; „принципът за населението”, разработен бавно през 18 век и после
      посред  една  голяма  социална  криза,  възвестена с  тъпани  и  тромпети  като

      най-сигурна противоотрова против ученията на Кондорсе и др., бил посрещ-
      нат с ликуване от английската олигархия, като велик изкоренител на всички

      стремежи към човешки прогрес. Малтус, извънредно изумен от своя успех, се
      заловил да тъпче в старата схема повърхностно компилиран материал и да

      прибавя и ново, обаче не открито, а само присвоено от Малтус. Между друго-

      то да отбележим: Макар че Малтус е бил поп от англиканската църква, той
      бил дал монашески обет за безбрачие. Защото това е едно от условията за

      членство в Протестантския Кеймбриджски университет. „Ние не разрешаваме



                                                           66
   61   62   63   64   65   66   67   68   69   70   71