Page 13 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 13
ност. Дори и ако той при влизането си в производствения процес е
бил лично отработена собственост на своя вложител — той рано или
късно ще стане стойност, присвоена без еквивалент, или материали-
зация (все едно дали в парична или друга форма) на незаплатен
чужд труд.
В четвърта глава видяхме, че за да се превърнат парите в капитал,
не е достатъчно да има налице производство на стойност и стоково
обръщение. Преди всичко трябваше да застанат един срещу друг ка-
то купувач и продавач: отсам — притежателят на стойност или пари,
оттатък — притежателят на субстанцията, която създава стойност;
отсам — притежателят на средства за производство и за живот, отта-
тък — притежателят само на работна сила и нищо друго. Така че раз-
граничението между продукта на труда и самия труд, между обектив-
ните трудови условия и субективната работна сила беше фактически
дадената основа, изходната точка на капиталистическия производст-
вен процес.
Но това, което в началото беше само изходна точка, по силата на
простата непрекъснатост на процеса, на простото възпроизводство
постоянно бива наново произвеждано и увековечавано като свойст-
вен резултат на капиталистическото производство. От една страна
производственият процес постоянно превръща вещественото богатс-
тво в капитал, в нарастващи и консумативни средства за капиталиста.
От друга страна работникът постоянно излиза от производствения
процес такъв, какъвто е влязъл в него, т.е. като личен източник на бо-
гатство, но лишен от всички средства да реализира това богатство за
себе си. Тъй като още преди неговото влизане в процеса неговият
собствен труд е отчужден от него, присвоен от капиталиста и включен
в тялото на капитала, този труд през време на процеса постоянно се
опредметява в чужд продукт. А тъй като производственият процес е
същевременно и процес на консумиране на работна сила от страна
на капиталиста, продуктът на работника постоянно се превръща не
само в стока, но и в капитал, в стойност, изсмукваща силата, която
13