Page 14 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 14
създава стойност; в средства за живот, които купуват човека; в сред-
qg5за производство, които употребява производителя.*5 Затова
ства
самият работник постоянно произвежда обективното богатство като
капитал, като чужда на него сила, която господства над него и го екс-
плоатира, а капиталистът също тъй постоянно произвежда работната
сила като субективен, абстрактен, отделен от своите собствени сред-
ства за опредметяване и реализиране,qg6 съществуващ само в тялото
на работника източник на богатство, накъсо — произвежда работника
като наемен работник.*6 Това постоянно възпроизвеждане или уве-
ковечаване на работника е за капиталистическото производст-
во условие, без което не може [лат.: sine qua non].
Потреблението на работника е двояко. В самото производство той
чрез своя труд потребява средства за производство и ги превръща в
продукти с по-висока стойност от тази на авансирания капитал. Това
е неговата производствена консумация. Тя е същевременно и консу-
мация на неговата работна сила от капиталиста, който я е купил. От
друга страна работникът употребява парите, които са му платени за
неговата работна сила, за средства за живот: това е неговата инди-
видуална консумация. Следователно производствената и индивиду-
алната консумация на работника са съвсем различни. При първата
работникът действа като движеща сила на капитала и принадлежи на
капиталиста; при втората той принадлежи на себе си и изпълнява
жизнени функции вън от производствения процес. Резултат на пър-
вата е животът на капиталиста, а резултат на втората — животът на
самия работник.
Когато разгледахме „работния ден” и пр., между другото видяхме, че
работникът често пъти е принуден да превръща своята индивидуална
консумация в прост инцидент от производствения процес. В този слу-
чай той вкарва в себе си средства за живот, за да поддържа дейност-
та на своята работна сила — също както в парната машина се вкар-
ват въглища и вода, а в колелото — масло. В такъв случай неговите
14