Page 102 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)

ден продукт внася от чужбина допълнително злато или сребро, то не-

говият потенциален паричен капитал образува прираст на национал-

ното златно или сребърно съкровище. Във всички други случаи, напр.
онези 78 ф.ст., които за купувача бяха средство за обръщение, за ка-

питалиста придобиват само форма на съкровище; следователно ста-

ва само ново разпределение на националното златно или сребърно

съкровище,

Ако в сделките на нашия капиталист парите функционират като пла-
тежно средство (така че купувачът плаща стоките едва след повече

или по-малко продължителен срок), то принаденият продукт, пред-

назначен за капитализация, се превръща не в пари, а във вземания, в

титул на собственост върху еквивалент, който купувачът може би ве-

че притежава или пък може би само очаква. Този еквивалент не вли-

за в процеса на възпроизводството, отнасящ се към дадеото обръ-

щение — както не влизат в него и парите, вложени в лихвоносни кни-
жа и т.н., — макар че той може да влиза в обръщението на други ин-

дивидуални промишлени капитали.

Целият характер на капиталистическото производство се определя от

нарастването на авансираната капиталова стойност, следователно

на първо място от производството на колкото е възможно повече

принадена стойност; а второ (виж Първи том, гл. XXII) — от произ-

водството на капитал, следователно от превръщане на принадена
стойност в капитал. Натрупването или производството в голям ма-

щаб, което като средство за постоянно разширяване производството

на принадена стойност, а оттам за обогатяване на капиталиста, е не-

гова лична цел и е една от общите цели на капиталистическото про-

изводство, по-нататък поради своето развитие става, както е показа-

но в Първи том, необходимост за всеки индивидуален капиталист.

Постоянното увеличение на неговия капитал става условие за запаз-
ване на този капитал. Обаче ние няма да се връщаме към това, за

което говорихме по-рано.

102