Page 97 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)

на самия капитал; условието за това потребление е в това, че пос-

редством потребяваните производствени стоки се създава принадена

стойност. А това е нещо твърде различно от онова производство и
даже от онова стоково производство, целта на което е съществуване-

то на производител; замяната на стока със стока, зовисеща от произ-

водството на принадена стойност, е нещо съвсем друго от самата

обмяна на продукти, зависеща само от посредничеството на парите.

Но така представят нещата икономистите с цел да докажат, че

свръхпроизводството е невъзможно.

Освен производственото потребление на П, превърнато в П и Сп, в

обръщението се съдържа първият член на П—Р, който за работника

представлява Р—П = С—П. От обръщението Р—П—С, което за-

почва от работника и включва неговото потребление в оборота на ка-

питала, влиза само първият член като резултат на П—Р. Вторият

процес, именно П—С, не влиза в обръщението на индивидуалния

капитал, макар и да произлиза от него. Но за класата на капиталисти-

те е необходимо постоянното съществуване на работническаа класа,
а поради това е необходимо и потреблението на работника, което за-

виси от процеса П—С.

За продължаването на обръщението на капиталовата стойност, а

също така за потреблението на принадената стойност от капиталиста

процесът С'—П' изисква С' да е превърнато в пари, да е продаде-
но. То се купува, разбира се, само защото предметът е потребителна

стойност и следователно е пригоден за един или друг вид потребле-

ние, производствено или лично. Но ако С' продължава обръщението,

например в ръцете на търговеца, който е купил преждата, то това в

началото няма никакво отношение към продължаването на обръще-

нието на онзи индивидуален капитал, който е произвел преждата и я

е продал на търговец. Целият процес продължава, а заедно с това

продължава и зависещото от него лично потребление на капиталиста

и работника. Обстоятелство, важно при изучаване на кризите.

97