Page 152 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)

става отношение, присъщо на самото производство. Но това отноше-

ние в основата си почива на обществения характер на производство-

то, а не на начина на размяната; обратно, размяната произтича от
обществения характер на производството. 8*Впрочем, на буржоазния

кръгозор, при който цялото внимание се поглъща от правенето на

сделчици, съответства възгледът, че не характерът на начина на

производство служи за основа на съответстващия му начин на обмя-

на, а обратно.*8)

17

(горе)
Уравновесяване на търсенето и предлагането

Капиталистът хвърля в обръщение по-малко стойности в парична

форма, отколкото изтегля от него, защото той хвърля в него повече

стойности в стокова форма, отколкото е изтеглил оттам в стокова

форма. Доколкото той функционира само като олицетворение на ка-

питала, т.е. доколкото изпълнява функции на промишлен капиталист,
неговото предлагане на стокови стойности винаги е по-голямо от не-

говото търсене на стокови стойности. В това отношение, ако неговото

търсене и предлагане биха се покривали взаимно, това би означава-

ло, че неговият капитал не расте по стойност; капиталът не би функ-

ционирал като производствен капитал, който би се превръщал в сто-

ков капитал, неувеличен с принадена стойност; през време на произ-

водствения процес той не би извличал от работната сила принадена
стойност в стокова форма, следователно въобще не би функциони-

рал като капитал. Капиталистът действително трябва «да продава по-

скъпо, отколкото е купил»; но той успява да направи това само защо-

то чрез капиталистическия производствен процес превръща купената

от него по-евтина стока — тъй като е с по-малка стойност — в стока с

по-голяма стойност, следователно в по-скъпа стока. Той продава по-

скъпо не защото продава своята стока над нейната стойност, а защо-

то продава стока с такава стойност, която е по-висока от сумата на
стойността на елементите на нейното производство.

152