Page 153 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)

Нормата, в която капиталистът получава от своя капитал прираст на

стойността, е толкова по-голяма, колкото по-голяма е разликата меж-

ду неговото предлагане и неговото търсене, т.е. колкото онази стоко-
ва стойност, която той предлага, е в повече от стоковата стойност, за

която той предявява търсене. Неговата цел не е търсенето и пред-

лагането да се уравновесяват взаимно, а да не се уравновеся-

ват, неговото предлагане да покрива с излишък неговото търсе-

не.

Онова, което важи за отделния капиталист, важи и за капиталисти-

ческата класа.

Доколкото капиталистът само олицетворява промишления капитал,

неговото търсене се състои само от търсене на средства за произ-

водство и работна сила. Неговото търсене на Сп, разглеждано откъм

стойността, е по-малко от авансирания от него капитал; той купува

средства за производство на по-малка стойност от стойността на не-
говия капитал, а поради това на още по-малка стойност, отколкото е

стойността на стоковия капитал, който той доставя на пазара.

Колкото се отнася до неговото търсене на работна сила, то откъм не-

говата стойност се определя от отношението на неговия променлив

капитал към целия му капитал, следователно = v:K, и поради това
търсенето на работна сила в капиталистическото производство на-

раства в относително по-малка степен от търсенето на средства за

производство. Капиталистът във все по-голяма степен става повече

купувач на Сп, отколкото на Р.

Тъй като работникът превръща своята работна заплата предимно в
средства за живот, и то главно в необходими средства за живот, тър-

сенето на работна сила от страна на капиталиста косвено е в същото

време търсене на предмети за потребление, които влизат в потреб-

лението на работническата класа. Но това търсене е равно на v, нито

един атом повече (ако работникът прави спестявания от работната си

153