Page 154 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)
P. 154

заплата — всякакви кредитни отношения ние по необходимост оста-

      вяме тук настрана, — това значи, че той превръща част от работната

      си заплата в съкровище и pro tanto  (в такава степен. ред.) вече не
      се явява като търсещ, като купувач). Максималната граница на тър-

      сенето  от  страна  на  капиталиста  е  =  K  =  c+v,  а  предлагането  от

      страна на същия =  с+v+m, следователно, ако съставът на неговия

      стоков капитал е = 80 +20 +20 , то неговото търсене = 80 +20 , т.е.
                                         c
                                                v
                                                       m
                                                                                                   c
                                                                                                           v
      търсенето, разглеждано откъм неговата стойност, е с                                       по-малко от
      предлагането. Колкото по-голямо е процентното отношение на произ-
      ведената от него маса на m (нормата на печалбата), толкова търсе-

      нето от страна на капиталиста става по-малко от неговото предлага-

      не. Макар че търсенето на работна сила от страна на капиталиста, а
      косвено и търсенето на необходими средства за живот, с прогресира-

      нето на производството прогресивно намалява в сравнение с негово-

      то търсене на средства за производство, все пак не следва, от друга

      страна, да се забравя, че неговото търсене на Сп е винаги по-малко

      от неговия капитал. По този начин неговото търсене на средства за

      производство неизбежно е винаги по-малко по стойност от стоковия

      продукт на капиталиста, който му доставя тези средства за производ-
      ство и който работи с равен капитал и при равни други условия. Обс-

      тоятелството,  че  в  действителност  е  налице не  един  капиталист,  а

      много капиталисти, никак не изменя нещата. Да приемем, че неговият

      капитал е 1000 ф.ст., постоянната част на капитала = 800 ф.ст.; в та-

      къв случай неговото търсене, предявявано към всички капиталисти =

      800 ф.ст.; а те всички заедно със своите 1000 ф.ст. (колкото и да се

      пада от тази сума на всеки от тях поотделно и каквато и част от це-

      лия негов капитал да съставя сумата, която се пада на всекиго) дос-
      тавят, при равна норма на печалбата, средства за производство на

      стойност  1200  ф.ст.;  следователно  неговото  търсене  покрива  са-

      мо ⅔ от тяхното предлагане, а цялото негово собствено търсене се

      равнява по стойност само на                        от неговото собствено предлагане.



      Сега  ние  трябва  още,  избързвайки  напред,  да  разгледаме  мимо-



                                                           154
   149   150   151   152   153   154   155   156   157   158   159