Page 156 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)

Да преминем сега към възпроизводството. Да приемем, че капита-

листът лично потребява цялата принадена стойност п и превръща

отново в производствен капитал само такава величина, като първо-
началния капитал K. В такъв случай търсенето от страна на капита-

листа по стойност е равно на неговото предлагане. Но не по отноше-

ние на движението на неговия капитал; като капиталист той предявя-

ва търсене само в размер на от своето предлагане (по величина

на стойността); той потребява като некапиталист, не във функци-

ята си на капиталист, а за свои лични потребности или удоволствия.

Неговата сметка в процентни числа е такава:

Тази предпоставка е равнозначна на предпоставката, че капиталис-

тическото производство не съществува, а поради това не съществува

и самият промишлен капиталист; предпоставката, че движещ мотив е

насладата (тук Маркс е употребил думата «Genuß», която има
значение и на ползване, употреба, консумация. ред.), а не самото

обогатяване, премахва самата основа на капитализма.

Но тя е и технически невъзможна. Капиталистът не само трябва да

образува резервен капитал, за да се осигури срещу колеба-

ния на цените и да има възможност да изчаква най-
благоприятни конюнктури за купуване и продаване; той трябва да

натрупва капитал, за да разшири по такъв начин производството и да

внедри технически усъвършенствания в своя производствен органи-

зъм.

За да натрупва капитал, той трябва преди всичко да изтегля от об-

ръщение известна част от принадената стойност в парична форма,

която се оттича при него от обръщението, и да я увеличава като сък-
ровище, докато тя не достигне размери, позволяващи разширяване

156