Page 159 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)
P. 159
Разликата между двете е в излишъка от време за производство над
времето на труда. Този излишък винаги зависи или от това, че произ-
водственият капитал скрито се намира в сферата на производството,
без да функционира в самия производствен процес, или от това, че
той функционира в производствения процес, но не се намира в тру-
дов процес.
Онази част от скрития (потенциалния, латентния. бг.ред.) произ-
водствен капитал, която е приготвена само като условие за производ-
ствения процес, като например памук, въглища и т.н. в предачното
заведение, не действа нито като фактор за създаване на продукт, ни-
то като фактор за създаване на стойност. Тази част от скрития произ-
водствен капитал е неизползван капитал, макар неговото неизполз-
ване да служи като необходимо условие за непрекъснато протичане
на производствения процес. Постройките, апаратите и пр., необходи-
ми като хранилища на производствения запас (на скрития капитал),
са условия на производствения процес и поради това са съставни
части на авансирания производствен капитал. Те изпълняват своята
функция като пазители на съставните части на производвения капи-
тал в предварителния стадий. Доколкото в този стадий са необходи-
ми трудови процеси, те оскъпяват суровия материал и пр., но те са
производствен труд и създават принадена стойност, защото част от
този труд, както и от всеки друг наемен труд, не се заплаща. Нормал-
ните прекъсвания на целия производствен процес, следователно ин-
тервалите, през които производственият капитал не функционира, не
произвеждат нито стойност, нито принадена стойност. Оттук произти-
ча стремежът за въвеждане на нощна смяна (Том I, глава VIII, 4). Та-
кива интервали във времето на труда, през които предметът на труда
трябва да премине през самия производствен процес, не създават
нито стойност, нито принадена стойност; но те са условие за създа-
ване на продукта, съставна част от неговия живот, представляват
процес, през който той трябва да премине. Стойността на апаратите
и пр. се пренася върху продукта съответно на цялото онова време, в
159