Page 161 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)
P. 161

На каквото и да се основава излишъкът от производствено време над

      времето на труда — било на това, че средствата за производство об-

      разуват  само  скрит  (потенциален,  латентен.  ред.) производствен
      капитал,  следователно  намират  се  още  на  прага  на  действителния

      производствен процес, или на това, че през време на производстве-

      ния процес тяхното собствено функциониране се прекъсва от паузи в

      този процес, или, най-после, на това, че самият производствен про-

      цес създава прекъсвания на трудовия процес — нито в един от тези

      случаи средствата за производство не функционират така, че да из-

      разходват труд. Щом не изразходват труд, те не изразходват и при-
      наден труд. Поради това стойността на производствения капитал не

      нараства, докато той се намира в такава част от своето производст-

      вено време, която стойност съставлява излишък над времето на тру-

      да, колкото и неотделимо да е извършването на процеса на нараст-

      ване на стойността от тези негови паузи. Ясно е, че колкото повече

      съвпадат  времето  на  производство и  времето  на  труд,  толкова  по-

      голяма е производителността и нарастването на стойността на даден
      производствен капитал в даден интервал от време. Оттук произтича

      тенденцията на капиталистическото производство, колкото може по-

      вече да се намали излишъкът от време на производството над вре-

      мето на труда. Но макар производственото време на капитала и да се

      отклонява от времето на труда, все пак то винаги съдържа в себе си

      последното и излишъкът на първото над второто е дори условие за

      производствения  процес.  Следователно  времето  за  производст-

      во винаги  представлява  онова  време,  през  което  капиталът  произ-

      вежда потребителни стойности и нараства по стойност, т.е. функцио-
      нира като производствен капитал, макар времето на производството

      да съдържа в себе си и онова време, когато капиталът или се намира

      в скрито (потенциално, латентно. ред.) състояние, или произвежда,

      без да нараства по стойност.



      В сферата на обръщението капиталът се намира във вид на стоков
      капитал и на паричен капитал. Двата процеса на неговото обръщение




                                                           161
   156   157   158   159   160   161   162   163   164   165   166