Page 166 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)

П стойност, но не е реализация на принадена стойност; той е въве-

дение към нейното производство, а не заключителен акт на произ-

водство на принадена стойност.

За обръщението на стоковия капитал С'—П' определени граници се

поставят от самата форма на съществуване на стоките, от тяхното

съществуване като потребителни стойности. Последните са преходни

по самата си природа. Ето защо, ако в течение на известно време те

не влязат в сферата на производственото или на индивидуалното
потребление, с оглед на тяхното предназначение; ако с други думи,

през определено време те не бъдат продадени, те се развалят и за-

едно със своята потребителна стойност изгубват свойството да бъдат

носители на разменна стойност. Съдържащата се в тях капиталова

стойност заедно с прирасналата към нея принадена стойност се за-

губват. Потребителните стойности остават носители на постоянно за-

пазваща се и самонарастваща капиталова стойност само доколкото

те непрекъснато се възобновяват и възпроизвеждат, като се замест-

ват с нови потребителни стойности от един или друг род. Но тяхната
продажба във форма на готови стоки, следователно встъпването им

чрез продажбата в производствено или индивидуално потребление, е

постоянно възобновяващо се условие на тяхното възпроизводство.

Те трябва в границите на определено време да променят своята ста-

ра потребителна форма, за да продължат съществуването си в нова.

Разменната стойност се запазва само чрез това постоянно обновява-

не на своето тяло. Потребителните стойности на различни стоки се
развалят по-бързо или по-бавно; поради това между тяхното произ-

водство и потребление може да мине по-голям или по-малък интер-

вал време. Следователно те могат, без да пропаднат, повече или по-

малко да остават във фазата на обръщението С—П като стоков ка-

питал, могат да издържат като стоки по-дълго или по-кратко време на

обръщение. Пределът на времето на обръщение на стоковия капи-

тал, определян от развалянето на самото стоково тяло, е абсолютен
предел на онази част от времето на обръщение или на онова време

166