Page 170 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)
P. 170

Покупката и продажбата стават главна функция за капиталиста, който

      кара други да работят за него. Тъй като той присвоява в широк об-

      ществен мащаб продукта на мнозина, в също такъв мащаб той тряб-
      ва да продава този продукт, а после отново да го превръща от пари в

      елементи на производството. Но както и преди времето за покупка и

      продажба не създава стойност. Илюзия създава тук функционирането

      на търговския капитал. Но без да разглеждаме това по-подробно, яс-

      но е от само себе си, че ако някаква функция, която сама по себе си

      не е производителна, но е необходим момент на възпроизводството,

      вследствие разделението на труда се превръща от странична функ-
      ция на мнозина в изключителна функция на малцина, в тяхно специ-

      ално занятие, от това самият характер на функцията не се изменя.

      Възможно е един търговец (взет тук просто като агент на превръща-

      не на формата на стоките, само като купувач и продавач) със своите

      операции да съкращава за мнозина производители времето за купу-

      ване и продаване. 11*В такъв случай той може да бъде разглеждан като

      машина, която намалява безполезния разход на сила или помага да

      се освободи време за производство.*11)



      За да опростим въпроса (тъй като ние едва по-късно ще разгледаме

      търговеца  като  капиталист  и  търговския  капитал),  ще приемем,  че

      агентът за купуване и продаване е човек, който продава своя труд.
      Той изразходва своята работна сила и своето работно време за тези

      операции  С—П  и  П—С.  Следователно  той  живее  от  това,  както

      друг живее например от предене или приготвяне на хапчета. Той из-

      пълнява в процеса на възпроизводство необходима (макар и непро-

      изводствена  функция),  защото  и  самият  процес  на  възпроизводст-

      во включва в себе си и непроизводствени функции. Той работи, както

      и всеки друг, но съдържанието на неговия труд не създава нито стой-
      ност,  нито  продукт.  Самият  той  се  отнася  към  faux

      frais (непроизводствени разходи. ред.) на производството. Той при-

      нася полза не с това, че превръща една непроизводствена функция в

      производствена или непроизводствен труд в производствен. Би било



                                                           170
   165   166   167   168   169   170   171   172   173   174   175