Page 171 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)

чудо, ако такова превръщане би могло да се извърши вследствие на

такова пренасяне на функцията от едно лице на друго. Напротив, той

принася полза с това, че по-малка част от работната сила и работно-
то време на обществото отива за тази непроизводствена функция.

Нещо повече, да приемем, че той е просто наемен работник, макар и

по-добре платен. Както и да се заплаща неговият труд, той като нае-

мен работник, работи част от своето време даром. Може би той полу-

чава ежедневно стойност, създавана в осем часа, а работи десет.

Двата часа изпълняван от него принаден труд също така не произ-

веждат стойност, както и неговите осем часа необходим труд, макар
вследствие на този необходим труд у него да преминава част от об-

ществения продукт. Първо, сега, както и преди, разглеждана в об-

ществен разрез, работна сила се изразходва в продължение и на де-

сетте часа само за тази функция на обръщението. Тя не се употребя-

ва за нещо друго, не се употребява за производствен труд. Но, второ,

обществото не заплаща тези два часа принаден труд, макар те и да

са били изразходвани от лицето, което е работило в продължение на
това време. С това обществото не си присвоява никакъв добавъчен

продукт или добавъчна стойност. Но разходите по обръщението,

представител на които е това лице, се намаляват с една пета: от де-

сет на осем часа. Обществото не заплаща никакъв еквивалент за ед-

ната пета от действителното време на обръщението, агент на което е

даденото лице. Но ако капиталистът използва тези агенти, незапла-

тените два часа намаляват разходите по обръщението на неговия

капитал, които представляват приспадане от неговия доход. За него

това е положителна придобивка, тъй като отрицателните граници на
увеличението на стойността на неговия капитал се стесняват. Докато

дребни самостоятелни стокопроизводители изразходват част от сво-

ето собствено време за купуване и продаване, то представлява или

време, разходвано само в промеждутъците на тяхната производстве-

на дейност, или време, отнемано от тяхното производствено време.

При всички обстоятелства употребяваното за тази цел време е раз-

171