Page 173 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)
P. 173

ще запазим тук употребата на думата „книгавадство“, ползвана от
            Маркс по онова време, когато не е имало компютри. бг.ред.)



      Наред с действителните покупки и продажби работно време се израз-

      ходва и в книговодството, за което освен това отива и овеществен
      труд:  пера,  мастило,  хартия,  писмена  маса,  разходи  за  кантората.

      Следователно за тази функция се изразходва, от една страна, работ-

      на сила, от друга — средства на труда. Тук работата стои точно както

      и с времето за купуване и продаване.



      Като единство в своите обороти, като намираща се в движение стой-
      ност, независимо от това, дали тя пребивава в сферата на производ-

      ството, или в двете фази на сферата на обръщението, капиталът съ-

      ществува само мислено във вид на сметни пари преди всичко в гла-

      вата  на  стокопроизводителя,  съответно  на  капиталистическия  сто-

      копроизводител. Чрез книговодството, към което се отнася и опреде-

      лянето на цените или изчислението на стоковите цени (калкулация-

      та), това движение се фиксира и контролира. По този начин движени-

      ето на производството и по-специално нарастването на стойността —

      при  което  стоките фигурират  само  като  носители на  стойност,  като
      названия  на  вещи,  чието  мислено  съществуване  като  стойности  се

      фиксира в сметни пари — получава символично изображение в пред-

      ставата. Докато отделният стокопроизводител води своята счетовод-

      на книга в своята глава (както например селянинът; едва капиталис-

      тическото  земеделие  произвежда  фермера,  който  води  счетоводна

      книга) или пък води книга за своите разходи и приходи, платежни сро-

      кове и пр. само между другото, в свободното от производство време,
      дотогава е ясно, че тази функция и употребяваните за нея средства

      на труда, като например хартия и пр., са допълнителен разход на ра-

      ботно време и средства на труда, наистина необходими, но отнемащи

      както от времето, което той би могъл да употреби за производство,

      12*така и от средствата на труда, функциониращи в действителния тру-

      дов процес, участвуващи в образуването на продукт и стойност*12).

      Природата на самата функция не се изменя нито вследствие на раз-


                                                           173
   168   169   170   171   172   173   174   175   176   177   178