Page 174 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)

мера, който тя придобива, защото се концентрира в ръцете на капи-

талистическия стокопроизводител и от функция на мнозина дребни

стокопроизводители става функция на един капиталист, функция в
производствен процес в голям мащаб; нито вследствие на нейното

отделяне от производствените функции, придатък на които е била,

нито вследствие на нейното отделяне в самостоятелна функция на

специални агенти, на които тя изключително се възлага.

Разделението на труда, отделянето на една функция в самостоятел-
на още не прави от нея функция, произвеждаща продукт и стойност,

ако тя не е била такава сама по себе си, следователно още преди да

се е отделила. Капиталист, който влага своя капитал за пръв път,

трябва да употреби част от капитала за наемане на счетоводител и

пр. и за купуване на средства за водене на книги. Ако неговият капи-

тал вече функционира, намира се в постоянен процес на своето въз-

производство, капиталистът, превръщайки част от стоковия продукт в
пари, трябва постоянно да превръща обратно тази част на стоковия

продукт в счетоводители, канцеларски чиновници и пр. Тази част на

капитала се отделя от производствения процес и принадлежи към

разходите по обръщението, към приспаданията от общата печалба.

(Същото трябва, да се каже за самата работна сила, която се прилага

изключително за тази функция.)

Все пак има известна разлика между разходите по воденето на книги,
съответно непроизводственото изразходване на работно време за

тази цел, от една страна, и разходите за времето само на покупка и

продажба — от друга страна. Последните произтичат само от опре-

делената обществена форма на производствения процес, от това, че

той е процес на производство на стоки. Воденето на книги като сред-

ство за контрол и мислено обобщаване на този процес става толкова

по-необходимо, колкото повече процесът се извършва в обществен
мащаб и загубва чисто индивидуалния си характер. Така че воденето

на книги е по-необходимо при капиталистическото производство, от-

колкото при раздробеното занаятчийско и селско производство, то е

174