Page 39 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)

стокопритежател, следователно откъм тази страна да се намират в

просто парично отношение един към друг — въпреки това купувачът

от самото начало се явява и като притежател на средствата за про-
изводство, които образуват предметните условия за производствено-

то изразходване на работната сила от притежателя на последната. С

други думи, тези средства за производство противостоят на притежа-

теля на работна сила като чужда собственост. От друга страна,

продавачът на труд противостои на купувача като чужда работна

сила, която трябва да премине в разпореждане на купувача, за да

бъде включена в неговия капитал, за да може той действително да
функционира като производствен капитал. Следователно в онзи мо-

мент, когато капиталистът и наемният работник противостоят един на

друг в акта П—Р (Р—П от страна на работника), класовото от-

ношение между капиталист и наемен работник вече е налице. Разг-

лежданият акт е покупка и продажба, т.е. това е парично отноше-

ние, но такава покупка и продажба, в която купувачът се предпоставя

като капиталист, а продавачът — като наемен работник; следовател-

но даденото отношение произтича от това, че условията за реализа-

ция на работната сила — средствата за живот и средствата за произ-
водство — са отделени като чужда собственост от притежателя

на работна сила.

Тук за сега не ни интересува как възниква това отделяне. То същест-

вува, щом се извършва П—Р. Това, което ни интересува тук, е след-

ното: ако П—Р е функция на паричния капитал, или ако парите тук
са форма на съществуване на капитала, то съвсем не е просто, за-

щото парите функционират тук в ролята на средство за плащане на

човешка дейност, имаща полезен ефект — за услуга; следователно

съвсем не вследствие на функцията на парите като платежно средст-

во. Парите могат да бъдат изразходвани в такава форма, само защо-

то работната сила е отделена от средствата за производство (включ-

вайки тук и средствата за живот като средства за възпроизвеждане
на самата работна сила и защото тази отделеност може да бъде отс-

39