Page 41 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)

Обстоятелството, че продажбата на собствената работна сила (във

форма на продажба на собствен труд, или във форма на работна

заплата) не е изолирано явление, а необходима закономерна пред-
поставка на стоковото производство, че следователно паричният ка-

питал изпълнява разглежданата тук функция П— в обществен
мащаб — това обстоятелство предполага исторически процеси, които

са разложили първоначалното съединение на средствата за произ-

водство и работната сила: процеси, в резултат на които масата на

народа, работниците, като лишени от собственост, противостоят на

неработещите, като собственици на средства за производство. При

това не е съществено имало ли е съединението на работната сила

със средствата за производство до своето разложение такава форма,
че работникът сам като средство за производство е принадлежал към

другите средства за производство, или пък е бил техен собственик.

И така, същността на въпроса, лежащ в основата на акта П— , е

разпределението; не разпределението в обикновения смисъл на раз-

пределение на предмети за потребление, а разпределение на еле-

ментите на самото производство, при което предметните фактори се

концентрират на една страна, а работната сила, изолирана от тях —

на друга.

Следователно, за да може актът П—Р да се превърне във всеобщ

обществен акт, средствата за производство, предметната част на

производсвения капитал, вече трябва да противостоят на работника

като такива, като капитал.

По-горе видяхме, че капиталистическото производство, веднъж поя-

вило се в развитието си, не само възпроизвежда това отделяне, но и

го разширява в постоянно растящи размери, докато то се превърне

във всеобщо господстващо обществено състояние. Но тук има и още

една страна. Предпоставка, за да може капиталът да се образува и

да подчини производството, е развитието в известна степен на тър-

говията, а поради това и развитие на стоковото обръщение и следо-

41