Page 229 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)
P. 229

съкровище и като извършващи обръщение пари. Тази парична маса

      (маса  от  благороден  метал)  е  постепенно  натрупано  съкровище  на

      обществото. Доколкото една част от това съкровище се унищожава
      поради изхабяване, тя трябва ежегодно да се възстановява като все-

      ки друг продукт. Това става в действителност чрез пряка или косвена

      размяна на част от годишния продукт на страната срещу продукта на

      страните, които произвеждат злато и сребро. Обаче този интернаци-

      онален характер на сделката скрива нейната простота. Поради това,

      за да се сведе проблемът до неговия най-прост и ясен израз, трябва

      да се приеме, че производството на злато и сребро става в самата
      страна и по този начин е част от цялото обществено производство на

      всяка страна



      Ако оставим настрана златото и среброто, произвеждани за луксозни

      предмети, минимумът на тяхното годишно производство трябва да се

      равнява на изхабяването на паричния метал, което става при годиш-
      ното парично обръщение. По-нататък: ако нараства стойностната су-

      ма  на  годишно  произвежданата  и  извършваща  обръщение  стокова

      маса, трябва да нараства и годишното производство на злато и среб-

      ро, доколкото нарасналата стойностна сума на стоките, които се на-

      мират  в  обръщение,  и  на  количеството  на  парите,  необходими  за

      тяхното обръщение (и за образуване на съответно съкровище), не се

      компенсира от по-голямата бързина на паричното обръщение и от по-

      широкото функциониране на парите като платежно средство, т.е. от

      по-честото взаимно погасяване на плащанията по покупки и продаж-
      би без участие на действителни пари.



      Следователно част от обществената работна сила и част от общест-

      вените  средства за  производство трябва всяка година да се израз-

      ходват за производство на злато и сребро.


      Тъй като сме приели тук просто възпроизводство, капиталистите, за-

      нимаващи се с добиване на злато и сребро, ограничават своето про-

      изводство в границите на средното годишно изхабяване и зависещо-



                                                           229
   224   225   226   227   228   229   230   231   232   233   234