Page 230 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)

то от него средно годишно потребление на злато и сребро; своята

принадена стойност, която те, както приехме, потребяват всяка годи-

на, без да капитализират нищо от нея, те хвърлят в обръщението
направо в парична форма, която тук е натурална, а не превърната

форма на продукта, както е в други производствени отрасли.

По-нататък: относно работната заплата — паричната форма, в която

се авансира променливият капитал, — тук и тя се възстановява не

чрез продажба на продукт, не чрез неговото превръщане в пари, а от
продукт, чиято натурална форма от самото начало е парична форма.

Най-после, същото става и с онази част ог продукта — благородния

метал, — която е равна на стойността на периодично потребявания

постоянен капитал, както постоянният оборотен, така и постоянният

основен капитал, потребен за годината.

Да разгледаме обръщението, съответно оборота на капитала, вложен

в производството на благородни метали преди всичко във формата

П—С....Пр....П'. Доколкото С в П—С се състои не само от работна

сила и средства за производство, а и от основен капитал, само една

част от стойността на който се потребява в Пр, ясно е, че П' — про-

дуктът — е парична сума, равна на променливия капитал, изразход-

ван за работна заплата, плюс оборотния постоянен капитал, израз-
ходван за средства за производство, плюс стойностната част, която

съответства на изхабяването на основния капитал, плюс принадената

стойност. Ако при неизменна обща стойност на златото тази сума би

била по-малка, то или златодобивните мини са непроизводителни,

или — ако това е общо явление — стойността на златото, в сравне-

ние със стоките, чиято стойност не се изменя, ще нарасне в бъдеще;

т.е. цените на стоките ще спаднат, следователно в бъдеще паричната
сума, изразходвана в акта П—С, ще стане по-малка.

Ако разгледаме най-напред само оборотната част на капитала, аван-

сирана в П, в началния пункт на П—С....П....С', ние виждаме, че

230