Page 243 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)

него и поради това превръщана в пари принадена стойност. Очевид-

но е, че по отношение на отделния капиталист такава предпоставка е

произволна. Но тя трябва до бъде правилна за цялата капиталисти-
ческа класа, щом като се вземе за предпоставка простото възпроиз-

водство. То изразява само това, което вече се съдържа в тази пред-

поставка, именно, че цялата принадена стойност, но само принадена-

та стойност, се потребява непроизводствено, следователно не се

потребява непроизводствено ни най-малка част от първоначалния

капитал.

По-горе приехме, че цялото производство на благородни метали

(=500 ф.ст.) е достатъчно само за възстановяване на изхабяването

на парите.

Капиталистите, които произвеждат злато, получават целия свой про-

дукт в злато, както онези негови части, които възстановяват постоян-

ния и променливия капитал, така и онази част, която се състои от
принадена стойност. Следователно една част от обществената при-

надена стойност се състои от злато, а не от такъв продукт, който се

превръща в злато едва в процеса на обръщението. Тя от самото на-

чало се състои от злато и се хвърля в обръщението, за да изтегли от

него продукти. Същото важи в дадения случай и за работната запла-

та, за променливия капитал, и за възстановяване на авансирания

постоянен капитал. Следователно, ако една част от капиталистичес-
ката класа хвърля в обръщението стокова стойност, по-голяма (с ве-

личината на принадената стойност) от авансирания от тях паричен

капитал, друга част от капиталистите хвърля в обръщението по-

голяма парична стойност (по-голяма с принадената стойност) от сто-

ковата стойност, която те постоянно изтеглят от обръщението за про-

изводство на злато. Ако една част от капиталистите постоянно изкар-

ва от обръщение повече пари, отколкото тя внася в обръщението,
частта на капиталистите, които произвеждат злато, постоянно вкарва

в обръщение повече пари, отколкото извлича от него в средства за

243