Page 240 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)
P. 240

са  съпритежатели  на  принадената  стойност  във  форма  на  рента,

      лихва и т.н. Обстоятелството, че принадената стойност не остава из-

      цяло в джоба на промишления капиталист и че той трябва да я дели с
      други лица, няма никакво отношение към разглеждания въпрос. Въп-

      росът е в това, как той превръща в пари своята принадена стойност,

      а не в това, как се разпределят впоследствие получените срещу нея

      пари? Следователно в нашия случай ние все още трябва да виждаме

      в капиталиста единствен притежател на принадена стойност. Що се

      отнася до работника, казано бе вече, че той е само вторичен начален

      пункт,  докато  капиталистът  е  първичният  начален  пункт  на  парите,
      които работникът хвърля в обръщение. Парите, отначало авансирани

      като  променлив  капитал,  извършват вече  своето  второ  обръщение,

      когато работникът ги изразходва за заплащане на средства за живот.



      Следователно капиталистическата класа остава единственият изхо-

      ден пункт на паричното обръщение. Ако са ѝ нужни за заплащане на
      средства за производство 400 ф.ст. и за заплащане на работната си-

      ла 100 ф.ст., тя хвърля в обръщение 500 ф.сг. Но съдържащата се в

      продукта  принадена  стойност  при  норма  на  принадената  стойност

      100% е равна на стойност от 100 ф.ст. Как може капиталистическата

      класа постоянно да изтегля от обръщение 600 ф.ст., ако тя постоянно

      хвърля в него само 500 ф.ст. От нищото нищо не става. Цялата капи-

      талистическа класа не може да изтегля от обръщение нищо, което да

      не е било по-рано хвърлено в него.


      Тук  оставяме  настрана  обстоятелството,  че  паричната  сума  от  400

      ф.ст. при десетократен оборот може да бъде достатъчна за обръще-

      ние на средства за производство на стойност от 4000 ф.ст. и на труд

      на стойност от 1000 ф.ст., а останалите 100 ф.ст. също така са доста-

      тъчни за обръщение на принадената стойност от 1000 ф.ст. Това от-

      ношение на паричната сума към стоковата стойност, която извършва
      обръщение чрез нея, никак не изменя нещата. Проблемът си остава

      същият.  Ако една  и съща монета не извършва обръщение няколко

      пъти, би трябвало да се хвърлят в обръщение 5000 ф.ст. във вид на


                                                           240
   235   236   237   238   239   240   241   242   243   244   245